Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Закони
Експорт на данните в XML формат
Информация за закон
Име на закона Закон за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта
Име на законопроекта Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта
Дата на приемане 25/05/2011
Брой/година Държавен вестник 43/2011

 


УКАЗ № 126

На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България

ПОСТАНОВЯВАМ:

Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, приет от ХLI Народно събрание на 25 май 2011 г.

Издаден в София на 1 юни 2011 г.

Президент на републиката: Георги Първанов

Подпечатан с държавния печат. Министър на правосъдието:

Маргарита Попова

ЗАКОН

за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта (обн., ДВ, бр. 112 от 2001 г.; изм., бр. 54 и 120 от 2002 г., бр. 26, 86 и 114 от 2003 г., бр. 52 и 81 от 2004 г., бр. 27 и 38 от 2005 г., бр. 18, 30, 33 и 48 от 2006 г., бр. 46 от 2007 г., бр. 26, 89 и 109 от 2008 г., бр. 10, 32, 41 и 74 от 2009 г., бр. 49, 59, 85 и 100 от 2010 г. и бр. 9 от 2011 г.)

§ 1. В чл. 1 се създава т. 5:

„5. регулирането на достъпа до пазара на труда на чужденци – граждани на трети държави.“

§ 2. В чл. 18, ал. 3 се създава т. 7:

„7. притежателите на синя карта на ЕС, останали без работа в рамките на три месеца или желаещи да сменят работодателя си.“

§ 3. В чл. 30а, ал. 1, т. 3 след думите „по чл. 155“ се добавя „или 319“.

§ 4. В чл. 56 се правят следните изменения:

1. Алинея 1 се изменя така:

„(1) Работодателите, както и институциите, осъществяващи обучение на възрастни или професионално ориентиране, могат да ползват средства по този закон, ако нямат изискуеми публични задължения, нямат задължения за неизпълнение на сключени договори по програми, мерки и обучения, както и по проекти по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“. Работодателите и лицата, които започват самостоятелна стопанска дейност по този закон, могат да ползват средствата, ако мярката е допустима по Закона за държавните помощи.“

2. В ал. 3 думите „55б и 55в“ се заменят с „55б, 55в и 55д“.

§ 5. Създава се чл. 60а:

„Чл. 60а. (1) Образува се Държавно предприятие „Българо-германски център за професионално обучение“ – юридическо лице по смисъла на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, със седалище София и с клонове – териториални поделения, броят и седалищата на които се определят от министъра на труда и социалната политика.

(2) Основният предмет на дейност на Държавно предприятие „Българо-германски център за професионално обучение“ е осъществяване на обучения за придобиване на професионална квалификация на лица, навършили 16 години, обучения за придобиване на ключови компетентности и професионално ориентиране.

(3) Основните публични задачи на Държавно предприятие „Българо-германски център за професионално обучение“ са:

1. подпомагане чрез обучение за придобиване на професионална квалификация и ключови компетентности интегрирането на безработни лица от групи в неравностойно положение на пазара на труда;

2. тестване на иновативни практики с цел последващото им прилагане от други институции за професионално обучение;

3. повишаване компетентностите на обучаващи на възрастни;

4. обучение на наставници, външни експерти и обучаващи на възрастни по конкретни професии;

5. създаване на партньорства с представители на бизнеса и на работниците и служителите за разработване на нови и актуализиране на учебни програми, учебни материали, професионално ориентиране и други.

(4) Предприятието може да осъществява и други дейности, свързани с основния предмет на дейност.

(5) Органи на управление на Държавно предприятие „Българо-германски център за професионално обучение“ са:

1. министърът на труда и социалната политика;

2. управителният съвет;

3. изпълнителният директор.

(6) В своята дейност изпълнителният директор на Държавно предприятие „Българо-германски център за професионално обучение“ се подпомага от съвет, който се състои от представители на представителните организации на работодателите и на работниците и служителите на национално равнище.

(7) Устройството и дейността на Държавно предприятие „Българо-германски център за професионално обучение“, правомощията и задълженията на органите за управление, както и въпросите, свързани с дейността на клоновете, се уреждат с правилник, приет от Министерския съвет.

(8) За осъществяване дейността на предприятието по този закон държавата предоставя за ползване и управление имущество – публична и частна държавна собственост.

(9) Дейността на Държавно предприятие „Българо-германски център за професионално обучение“ по изпълнение на неговите публични задачи се подпомага от държавата чрез бюджета на Министерството на труда и социалната политика и чрез предоставяне на публични средства.

(10) Предприятието не може да участва в търговски или граждански дружества.

(11) Предприятието няма право да сключва договори за кредити с търговски банки и други финансови институции, освен ако за това има изрично решение на Министерския съвет.

(12) Срещу имуществото – публична държавна собственост, предоставено на предприятието, не може да се насочва принудително изпълнение.

(13) Предприятието не може да се приватизира и срещу него не може да се открива производство по несъстоятелност.“

§ 6. В глава осма „Работа на български граждани в други държави и на чуждестранни граждани в Република България“ преди чл. 67 се създава наименование „Раздел І Заетост на български граждани в чужбина“.

§ 7. След чл. 69 се създава наименование „Раздел ІІ Заетост на чужденци в България“.

§ 8. В чл. 71, ал. 1, т. 2 след думите „български граждани“ се поставя запетая и се добавя „граждани на държави – членки на Европейския съюз, на други държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и на Конфедерация Швейцария“.

§ 9. Създава се чл. 72а:

„Чл. 72а. (1) При наемане на работа или приемане на чужденец работодателят изисква от него да представи валиден документ за пребиваване, нотариално заверено копие от който съхранява за срока на наемането или приемането. Работодателят не носи отговорност, ако представеният му документ се окаже недействителен.

(2) Работодателят уведомява Националната агенция за приходите за датата на действително започване на работа на чужденеца по реда на чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда.“

§ 10. В чл. 73 се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1.

2. Създават се ал. 2 – 7:

„(2) Не се разрешава наемането на работа на незаконно пребиваващи на територията на Република България чужденци.

(3) В случай че работодател наеме на работа незаконно пребиваващ на територията на Република България чужденец в нарушение на забраната по ал. 2, той му дължи уговореното възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата, установена за страната или за съответната икономическа дейност, за период три месеца, освен ако работодателят или наетото лице не докаже друга продължителност на наемането. Плащането е дължимо и след завръщането на чужденеца в държавата на обичайното му пребиваване, включително разходите по превода на плащането.

(4) Ако работодателят не изплати задължението по ал. 3, наетите на работа незаконно пребиваващи на територията на Република България чужденци могат да предявят иск срещу него в давностните срокове по Закона за задълженията и договорите и по реда на Гражданския процесуален кодекс.

(5) Върху изплатеното по ал. 3 възнаграждение се дължат съответните данъци и осигурителни вноски, предвидени за наетите лица по българското законодателство.

(6) Работодателят поема разходите за връщане на незаконно пребиваващия чужденец.

(7) Когато работодателят е подизпълнител, изпълнителят, чийто пряк подизпълнител е работодателят, както и всеки следващ изпълнител, чиито подизпълнители са те, когато се установи по безспорен начин, че са знаели за нарушението на ал. 2 и не са информирали органите за контрол на чужденците, могат да отговарят заедно с работодателя или вместо него за задълженията по ал. 3, 4 и 5, както и по чл. 82а.“

§ 11. Създава се чл. 73а:

„Чл. 73а. Министърът на труда и социалната политика след консултации със социалните партньори и по препоръка на Националния съвет по трудова миграция може да наложи ограничения на достъпа на чужденци, включително на висококвалифицирани, до пазара на труда съобразно състоянието, развитието и обществените интереси на пазара на труда.“

§ 12. В глава осма след чл. 74 се създава раздел ІІІ „Висококвалифицирана заетост на чужденци в България“ с чл. 74а, 74б, 74в, 74г и 74д:

„Чл. 74а. (1) При наемане на работа на чужденци за целите на висококвалифицирана заетост се издава единно разрешение за пребиваване и работа тип „синя карта на ЕС“ съгласно разпоредбите на Закона за чужденците в Република България и правилника за прилагането му.

(2) Условията и редът за издаване, подновяване, отказ и отнемане на синята карта на ЕС се определят с Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България (обн., ДВ, бр. 43 от 2000 г.; изм., бр. 15 и 87 от 2004 г., бр. 2 от 2006 г., бр. 49 от 2007 г. и бр. 44 от 2008 г.).

Чл. 74б. (1) Агенцията по заетостта дава писмено разрешение за упражняване на висококвалифицирана заетост за издаване на синя карта на ЕС от органите на Министерството на вътрешните работи.

(2) Условията и редът за даване, отказ или оттегляне на разрешението по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 74, ал. 1.

(3) За даване и продължаване на разрешението по ал. 1 работодателят внася такса в размер на 400 лв.

Чл. 74в. (1) Упражняването на висококвалифицирана заетост от чужденци в България е в съответствие с българското трудово и осигурително законодателство и при условията на чл. 71, ал. 1, т. 1, 3 и 4.

(2) Притежателят на синя карта на ЕС е равнопоставен на българските граждани по отношение на:

1. предоставяните услуги по чл. 17, ал. 1, т. 1 и 3;

2. условията на труд, включително заплащането, уволнението, безопасността и здравето при работа, условията за достъп, подчиняването на задължения и ползването на права на социална сигурност в рамките на правото на Европейския съюз и други;

3. достъпа до стоки и услуги, включително обществени;

4. образованието и професионалното обучение;

5. плащанията на придобити законоустановени пенсии за старост, свързани с приходите, в размер, приложим съгласно правото на държавата членка или държавите членки длъжници при преместване в трета държава, без да се засягат съществуващите двустранни споразумения;

6. признаването на дипломи за завършено образование;

7. признаването на удостоверения и други доказателства за професионална квалификация в съответствие със Закона за признаване на професионални квалификации;

8. свободата на сдружаване, присъединяване и членство в организации на работници и служители или работодатели, както и в професионални и съсловни организации, включително по отношение на предоставяните привилегии от такова членство, освен когато по силата на закон, устав или друг нормативен акт се изисква българско гражданство.

(3) От правата по ал. 2 се ползват само притежатели на синя карта на ЕС и членове на техните семейства, които обичайно пребивават на територията на Република България.

(4) При преместване в друга държава – членка на Европейския съюз, ползването на правата по ал. 2, т. 1 – 5 се преустановява след получаване на синя карта на ЕС или на друго разрешение за пребиваване от следващата държава членка, или при изтичане на срока на пребиваване в България.

(5) Условията по ал. 2 не възпрепятстват налагането на мерки за административна принуда по глава пета от Закона за чужденците в Република България.

Чл. 74г. (1) През първите две години на законна висококвалифицирана заетост притежателят на синя карта на ЕС може да упражнява на територията на Република България само дейности, отговарящи на условията, при които му е издадена синята карта на ЕС.

(2) През периода по ал. 1 притежателят на синя карта на ЕС може да смени работодателя си само след получаване на писмено разрешение от Агенцията по заетостта.

(3) Разрешението по ал. 2 се дава или отказва при условията и по реда, определени с наредбата по чл. 74, ал. 1.

Чл. 74д. (1) В случай че остане без работа, притежателят на синя карта на ЕС има право в рамките на три месеца да търси и да започне работа при спазване изискванията на чл. 74г, ал. 2.

(2) До получаване на разрешение относно смяната на работодателя обстоятелството по ал. 1 не е основание Агенцията по заетостта да предложи отнемане на синя карта на ЕС.

(3) Правото по ал. 1 може да бъде ползвано еднократно в рамките на срока на валидност на синята карта на ЕС.

(4) При възникване на обстоятелството по ал. 1 притежателят на синя карта на ЕС се регистрира в Агенцията по заетостта по реда на чл. 18, ал. 2, т. 1 и 2, ал. 4 – 6 и в срока по чл. 18, ал. 5.

(5) Когато не са спазени разпоредбите на ал. 3 и 4, както и условията за достъп до пазара на труда съгласно наредбата по чл. 74, ал. 1, Агенцията по заетостта изготвя мотивирано предложение за отнемане или неподновяване на синя карта на ЕС.“

§ 13. В глава девета в раздел І се създават чл. 78а и 78б:

„Чл. 78а. (1) Въз основа на оценка на рис­ка Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ извършва контрол по наемането на работа на чужденци.

(2) Оценката на риска по ал. 1 се извършва с оглед идентифициране на икономическите дейности и сектори, в които се наблюдава или е вероятно да се извърши наемане на незаконно пребиваващи чужденци. Оценката на риска се извършва въз основа на анализ на наличните данни за търсенето и предлагането на работна сила, включително на чужденци, по дейности и сектори, нивото на предлаганото заплащане, регистрирани нарушения и други данни, които могат да имат отражение за идентифициране на нарушения по чл. 73, ал. 2.

Чл. 78б. (1) Чужденци, които са незаконно наети на работа, могат лично или чрез упълномощени от тях физически и/или юридически лица да сигнализират Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ за нарушения на чл. 73, ал. 2, извършени от техния работодател.

(2) Трети лица, които имат доказан законен интерес от спазването на чл. 73, ал. 2, имат право да се включат от името или в подкрепа на незаконно нает на работа чужденец с неговото съгласие в административните и гражданските производства, предвидени по този закон и по Закона за административните нарушения и наказания.

(3) Оказването на съдействие по ал. 1 и 2 на чужденците, които са незаконно наети на работа, не се смята за подпомагане на незаконно пребиваване.

(4) Упълномощаването по ал. 1 и съгласието по ал. 2 се удостоверяват нотариално.“

§ 14. Създава се чл. 82а:

„Чл. 82а. (1) На работодател, нарушил разпоредбата на чл. 73, ал. 2, когато нарушението не съставлява престъпление, се налага глоба или имуществена санкция в размер, определен по чл. 48в от Закона за чужденците в Република България, освен ако не подлежи на по-тежко наказание.

(2) Работодателите по ал. 1, които са юридически лица, не могат да участват в мерките за насърчаване на заетостта по този закон за период една година от констатиране на нарушението.

(3) На чужденец, нарушил изискванията на чл. 74г и 74д, може да бъде отнета синята карта или отказано нейното подновяване по реда на Закона за чужденците в Република България и правилника за прилагането му.“

§ 15. В допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:

1. Наименованието се изменя така: „Допълнителни разпоредби“.

2. В § 1:

а) създава се т. 27а:

„27а. „Висококвалифицирана заетост“ е наемане на работа на лице, което притежава необходимата за съответната работа компетентност – придобито висше образование, което се удостоверява с диплома, удостоверение или друг документ, издаден от компетентен орган, след обучение с продължителност, не по-малка от три години, проведено от образователна институция, призната като висше училище от съответната държава.“;

б) създават се т. 36, 37 и 38:

„36. „Синя карта на ЕС“ е документът за пребиваване и работа на чужденец, определен в § 1, т. 1г от допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България.

37. „Незаконно пребиваващ чужденец“ е понятието, определено в § 1, т. 3б от допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България.

38. „Незаконно наемане на работа на чужденец“ е наемането на работа на незаконно пребиваващ чужденец на територията на Република България, както и наемането или приемането на чужденец без съответното разрешение или регистрация от Агенцията по заетостта.“

3. Създават се §1а, §1б и §1в:

„§ 1а. Министерството на труда и социалната политика до 1 юли на всяка календарна година представя на Европейската комисия информация за извършените проверки през предходната календарна година по идентифицираните с оценката на риска по чл. 78а, ал. 2 икономически дейности и сектори както в абсолютни стойности, така и в процентно изражение спрямо работодателите в дадената дейност или сектор. Информацията следва да отразява и постигнатите резултати от проверките.

§ 1б. Разпоредбите на чл. 70, ал. 1 и чл. 71, 72, 72а, 73, 73а, 74, 74а – 74д, 78а, 78б и 82а се прилагат за чужденци – граждани на трети държави.

§ 1в. Този закон въвежда изискванията на:

1. Директива 2009/50/ЕО на Съвета от 25 май 2009 г. относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на висококвалифицирана трудова заетост (OB, L 155/17 от 18 юни 2009 г.);

2. Директива 2009/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. за предвиждане на минимални стандарти за санкциите и мерките срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава (OB, L 168/24 от 30 юни 2009 г.).“

§ 16. В § 7а от преходните и заключителните разпоредби думите „до 31 декември 2010 г.“ се заменят с „до 31 декември 2011 г.“.

Преходни и заключителни разпоредби

§ 17. (1) Държавно предприятие „Българо-германски център за професионално обучение“ е правоприемник на Българо-германските центрове за професионално обучение в Пазарджик, Плевен и Стара Загора, създадени с Постановление № 255 на Министерския съвет от 2001 г. за преобразуване на български държавни професионални училища с германско участие в българо-германски центрове за професионално обучение (обн., ДВ, бр. 97 от 2001 г.; изм., бр. 78 от 2005 г., бр. 101 от 2007 г. и бр. 93 от 2009 г.), Българо-германския център за професионално обучение – Смолян, създаден с Постановление № 283 на Министерския съвет от 2007 г. (ДВ, бр. 101 от 2007 г.), и Българо-германския център за професионално обучение – Царево, създаден с Постановление № 30 на Министерския съвет от 2009 г. (ДВ, бр. 14 от 2009 г.) – юридически лица по чл. 60 от Закона за администрацията и второстепенни разпоредители с бюджетни кредити към министъра на труда и социалната политика, и поема правата, задълженията, правоотношенията, имуществото, активите и пасивите по баланса им към датата на влизане в сила на този закон.

(2) Трудовите правоотношения с директорите и с работниците и служителите в центровете по ал. 1 се уреждат при условията и по реда на чл. 123 от Кодекса на труда.

§ 18. В Закона за чужденците в Република България (обн., ДВ, бр. 153 от 1998 г.; изм., бр. 70 от 1999 г., бр. 42 и 112 от 2001 г., бр. 45 и 54 от 2002 г., бр. 37 и 103 от 2003 г., бр. 37 и 70 от 2004 г., бр. 11, 63 и 88 от 2005 г., бр. 30 и 82 от 2006 г., бр. 11, 29, 52, 63 и 109 от 2007 г., бр. 13, 26, 28 и 69 от 2008 г., бр. 12, 32, 36, 74, 82, 93 и 103 от 2009 г., бр. 73 от 2010 г. и бр. 9 от 2011 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 10, ал. 1 се създава т. 23:

„23. е представил документ с невярно съдържание или е декларирал неверни данни.“

2. В чл. 25:

а) в ал. 1 се създават т. 14 и 15:

„14. малолетни и непълнолетни деца, родени и изоставени от родител/и – чужд/и гражданин/ни, на територията на Република България, които са настанени в институция или други алтернативни социални услуги от резидентен тип като мярка за закрила;

15. малолетни и непълнолетни деца, изоставени от родител/и – чужд/и гражданин/ни, на територията на Република България, които са настанени в институция или други алтернативни социални услуги от резидентен тип като мярка за закрила.“;

б) алинея 2 се изменя така:

„(2) Редът за установяване на обстоятелства и условията по ал. 1 се определят с правилника за прилагане на закона.“

3. В чл. 26, ал. 1 числото „22“ се заменя с „23“.

4. В чл. 33 ал. 2 и 3 се изменят така:

„(2) Чужденците, пребиваващи краткосрочно или продължително на територията на Република България, могат да осъществяват дейност по трудово правоотношение или като командировани лица само след получаване на разрешение или регистрация от органите на Министерството на труда и социалната политика.

(3) Чужденците, получили разрешение за работа или регистрация съгласно ал. 2, могат да извършват трудова дейност само при работодателя или местното лице и за срока, определени с разрешението за работа или регистрацията.“

5. В чл. 33ж се създава ал. 3:

„(3) Република България незабавно и без формалности приема обратно чужденец, на когото е издала разрешение за дългосрочно пребиваване, и членовете на неговото семейство, когато от друга държава – членка на Европейския съюз, е отнето или отказано правото на пребиваване.“

6. В чл. 33к:

а) в ал. 1 след думата „пребиваване“ се добавя „и работа“ и накрая се добавя „по смисъла на Закона за насърчаване на заетостта“;

б) в ал. 2 в изречение първо след думата „пребиваване“ се добавя „и работа“ и в изречение второ думите „се издава разрешение за пребиваване“ се заменят с „разрешението се издава“.

7. В чл. 33л, ал. 4 се създава изречение второ: „При съответно прилагане на разпоредбите на ал. 2 на членовете на семейството на притежателя на синя карта на ЕС може да бъде издадено разрешение за временно пребиваване.“

8. В глава трета „б“ „Пребиваване на граждани на трети страни за целите на висококвалифицираната трудова заетост“ се създават чл. 33н и чл. 33о:

„Чл. 33н. Периодът на безработица не е основание за отнемане на синя карта на ЕС или за отказ за продължаване срока на пребиваване на притежателя й, когато не превишава три последователни месеца или когато не възникне повече от веднъж в периода на валидност на синята карта на ЕС.

Чл. 33о. Членовете на семейството на притежател на синя карта на ЕС могат да получат самостоятелно разрешение за продължително пребиваване при условията на чл. 24е, ал. 4.“

9. В чл. 45 се създава ал. 4:

„(4) Разноските, свързани с връщането и обратното приемане на притежателя на синя карта на ЕС и на членовете на семейството му, издадени от друга държава членка, са за сметка на кандидата и/или на неговия работодател.“

10. Създава се чл. 46в:

„Чл. 46в. Република България незабавно и без формалности приема обратно притежателя на синя карта на ЕС, издадена от Република България, и членовете на неговото семейство, включително когато синята карта на ЕС е с изтекъл срок на валидност или е отнета при разглеждане на заявлението.“

11. В чл. 48:

а) в ал. 1, т. 2 съюзът „и“ се заменя с „или“;

б) в ал. 2 думите „приели на работа“ се заменят с „наели на работа или приели законно пребиваващи“ и след думите „в размер“ се добавя „от 2000 до“;

в) в ал. 3 след думата „санкция“ се добавя „в размер от 4000“.

12. Създава се чл. 48в:

„Чл. 48в. (1) Наказва се с глоба от 750 до 7500 лв. физическо лице, наело на работа незаконно пребиваващ чужденец, доколкото извършеното не съставлява престъпление.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 30 000 лв.

(3) Когато нарушенията по ал. 1 и 2 са извършени повторно, се налага глоба от 1500 до 15 000 лв., а на юридическите лица се налага имуществена санкция от 6000 до 60 000 лв.

(4) Наказанията по ал. 1 – 3 се прилагат за всеки нает незаконно пребиваващ чужденец.“

13. В § 1 от допълнителните разпоредби:

а) създава се т. 3б:

„3б. „Незаконно пребиваващ чужденец“ е всеки чужденец – гражданин на трета държава, който се намира на територията на Република България и не отговаря или е престанал да отговаря на условията за престой или пребиваване.“;

б) в т. 9 след думите „дейността по чл. 24, ал. 1, т. 2“ се добавя „и по чл. 25, ал. 1, т. 13“.

§ 19. В Закона за признаване на професионални квалификации (обн., ДВ, бр. 13 от 2008 г.; изм., бр. 41 и 74 от 2009 г., бр. 98 от 2010 г. и бр. 8 и 9 от 2011 г.) в чл. 8, ал. 1 се създава т. 4:

„4. висококвалифицирани работници и притежават виза по чл. 15, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България.“

§ 20. В Закона за обществените поръчки (обн., ДВ, бр. 28 от 2004 г.; изм., бр. 53 от 2004 г., бр. 31, 34 и 105 от 2005 г., бр. 18, 33, 37 и 79 от 2006 г., бр. 59 от 2007 г., бр. 94, 98 и 102 от 2008 г., бр. 24 и 82 от 2009 г., бр. 52, 54, 97, 98 и 99 от 2010 г. и бр. 19 от 2011 г.) в чл. 47, ал. 2 се създава т. 4:

„4. има наложено административно наказание за наемане на работа на незаконно пребиваващи чужденци през последните до 5 години.“

§ 21. Законът влиза в сила от 15 юни 2011 г. с изключение на § 5, който влиза в сила от 1 юли 2011 г., и § 16, който влиза в сила от 1 януари 2011 г.

Законът е приет от 41-ото Народно събрание на 25 май 2011 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

 Председател на Народното събрание:  Цецка Цачева

6407