Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Закони
Експорт на данните в XML формат
Информация за закон
Име на закона Закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
Име на законопроекта ЗИД на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
Дата на приемане 20/11/2015
Брой/година Държавен вестник 94/2015

 


УКАЗ № 234

На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България

ПОСТАНОВЯВАМ:

Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, приет от ХLІІI Народно събрание на 20 ноември 2015 г.

Издаден в София на 1 декември 2015 г.

Президент на републиката: Росен Плевнелиев

Подпечатан с държавния печат.

Министър на правосъдието: Христо Иванов

ЗАКОН

за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 105 от 2005 г.; изм., бр. 30, 33, 34, 59, 63, 73, 80, 82, 86, 95 и 105 от 2006 г., бр. 46, 52, 53, 57, 59, 108 и 109 от 2007 г., бр. 36, 69 и 98 от 2008 г., бр. 12, 32, 41 и 93 от 2009 г., бр. 15, 94, 98, 100 и 101 от 2010 г., бр. 14, 31, 77 и 99 от 2011 г., бр. 26, 38, 40, 82, 94 и 99 от 2012 г., бр. 52, 98, 106 и 109 от 2013 г., бр.1 от 2014 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 2014 г. – бр. 14 от 2014 г.; изм., бр. 18, 40, 53 и 105 от 2014 г. и бр. 12, 14, 60 и 61 от 2015 г.)

§ 1. В чл. 12, ал. 2, т. 5 думата „пристигане“ се заменя с „разтоварване/получаване“.

§ 2. В чл. 13, ал. 2, т. 3 думата „пристигане“ се заменя с „разтоварване/получаване“.

§ 3. Член 19 се изменя така:

„Отговорност на трето лице – член на орган на управление, управител, прокурист, търговски представител или търговски пълномощник

Чл. 19. (1) Който в качеството си на член на орган на управление, управител, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, отговаря за несъбраното задължение.

(2) Който в качеството си на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 недобросъвестно извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски, отговаря за задължението до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото.“

§ 4. В чл. 38 се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нова ал. 3:

„(3) Задължените лица, които при създаването и обработката на цялата или на част от информацията по ал. 1 използват информационни системи, продукти или архиви, съхраняват създадените данни в електронен вид за периода по ал. 1 независимо от съхранението им на друг носител.“

2. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея след думите „по ал. 1“ се добавя „и 3“.

§ 5. В заглавието на чл. 39 думата „счетоводна“ се заличава.

§ 6. В чл. 73, ал. 2 се правят следните допълнения:

1. В т. 3 след думата „раздел“ се добавя „ІІІа“ и се поставя запетая.

2. В т. 5 след думите „Общата селскостопанска политика“ се добавя „и Общата политика в областта на рибарството“.

§ 7. В чл. 74, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:

1. Точка 3 се изменя така:

„3. писмено искане на главния прокурор, управителя на Националния осигурителен институт или директора на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, директора на Агенция „Митници“ или началника на съответната митница, председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ или оправомощени от него длъжностни лица, директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, председателя на Комисията за защита на конкуренцията или оправомощени от него длъжностни лица, председателя на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество и директорите на териториалните й дирекции, председателя на Сметната палата, председателя на Националния статистически институт, председателя на Държавната комисия по хазарта – при необходимост във връзка с осъществяване на определените им в закона правомощия;“.

2. Създават се т. 5, 6 и 7:

„5. писмено искане на генералния директор на Европейската служба за борба с измамите или определено от него лице – във връзка с провеждано административно разследване;

6. писмено искане на митнически орган във връзка с осъществяване на правомощията му, при условия и по ред, определени от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите;

7. искане на министъра на финансите или друг определен в закон орган във връзка с правомощията им по чл. 31 от Гражданския процесуален кодекс и чл. 3 от Закона за международния търговски арбитраж.“

§ 8. В чл. 82 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 3 се създава изречение второ: „Данните по чл. 81, ал. 1 за чуждестранните физически лица с адресна регистрация на краткосрочно и продължително пребиваващи се вписват служебно от съответната компетентна териториална дирекция въз основа на данните, съдържащи се в Единния регистър за чужденците, поддържан в Министерството на вътрешните работи.“

2. В ал. 4 думите „от търговския регистър, съответно от регистър БУЛСТАТ“ се заменят с „по ал. 3“.

§ 9. В чл. 87 се правят следните допълнения:

1. В ал. 7 след думите „лично от субекта“ се добавя „от изрично посочено от него пред орган по приходите лице“.

2. Създава се ал. 11:

„(11) За целите на комплексното административно обслужване компетентните органи могат да изискват и да получават от органите по приходите удостоверения за наличие или липса на задължения на лицето с изключение на задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения.“

§ 10. В чл. 107, ал. 3 се създава изречение четвърто: „Акт може да се издаде и служебно въз основа на собствени данни, данни, получени от трети лица и организации, когато по закон не е предвидено подаване на декларация и задължението не е платено и не е извършена ревизия.“

§ 11. В чл. 109, ал. 1 накрая се поставя запетая и се добавя „или от изтичането на годината, в която са постъпили данни, получени от трети лица и организации, в случаите, когато по този закон не е предвидено подаването на декларация“.

§ 12. В чл. 110 се създава ал. 5:

„(5) Когато в закон не е предвидено друго, срокът за извършване на проверките не може да бъде по-дълъг от 6 месеца от датата на първото процесуално действие, което се удостоверява с протокол или връчено искане по чл. 37, ал. 3. Ако 6-месечният срок се окаже недостатъчен, той може да бъде продължен до 6 месеца с резолюция на органа, възложил проверката. Когато за резултатите от проверката се съставя протокол, същият се предоставя на лицето в 7-дневен срок от извършването й.“

§ 13. В чл. 129, ал. 5 т. 3 се отменя.

§ 14. В чл. 130 ал. 1 се изменя така:

„(1) В случаите, когато е подадена декларация с посочена в нея сума за възстановяване, както и когато е подадено искане за възстановяване по чл. 129, органът по приходите може да възстанови цялата претендирана сума по посочената от лицето банкова сметка или чрез пощенски запис в случаите на възстановяване на местни данъци на посочения от лицето адрес, като в платежното нареждане или пощенския запис задължително се отбелязват номерът и датата на декларацията, съответно искането за възстановяване.“

§ 15. В чл. 134, ал. 1, изречение второ след думите „да възложи ревизия“ се добавя „или да разпореди възлагането й“.

§ 16. В дял втори, глава шестнадесета се създава раздел ІІІа с чл. 142а – 142щ:

„Раздел ІІІа

Автоматичен обмен на финансова информация в областта на данъчното облагане

Подраздел I

Общи положения

Предмет

Чл. 142а. (1) Този раздел урежда реда за осъществяване на административно сътрудничество чрез автоматичен обмен на финансова информация в областта на данъчното облагане с участващи юрисдикции, задълженията на предоставящите информация финансови институции за събирането, прилагането на процедурите за комплексна проверка и предоставянето на финансовата информация.

(2) Автоматичен обмен на финансова информация е системното предоставяне на информацията по чл. 142б, ал. 1 на участваща юрисдикция относно лица, които са местни лица за данъчни цели на тази участваща юрисдикция, без отправено искане, на предварително определени интервали от време.

Обхват на финансовата информация

Чл. 142б. (1) Предоставящата информация финансова институция предоставя информация за всяка сметка, отговаряща на условията на § 1а, т. 40 от допълнителните разпоредби, на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, която включва:

1. имена/наименование, адрес, участваща юрисдикция, на която е местно лице за данъчни цели, данъчен номер, дата и място на раждане (в случай на физическо лице) на всеки титуляр на сметка, който е лице, за което се предоставя информация;

2. когато титуляр на сметка е образувание, което след прилагане на процедурите за комплексна проверка е идентифицирано като пасивно нефинансово образувание с едно или повече контролиращи лица, които са лица, за които се предоставя информация – наименование, адрес, данъчен номер и участваща юрисдикция или друга юрисдикция, на която образуванието е местно лице за данъчни цели, както и имена, адрес, участваща юрисдикция, на която е местно лице за данъчни цели, данъчен номер, дата и място на раждане на всяко контролиращо лице, за което се предоставя информация;

3. номер на сметката или функционален еквивалент – при липса на номер;

4. наименование и идентификационен номер на предоставящата информация финансова институция;

5. наличност или стойност по сметката, включително в случай на застрахователен договор с откупна стойност или анюитетен договор – откупната стойност или стойност при отказ, към края на съответната календарна година или към датата, на която е закрита сметката;

6. в случай на попечителска сметка:

а) общия брутен размер на лихвите, общия брутен размер на дивидентите и общия брутен размер на други доходи, възникнали във връзка с активите, държани по сметката, платени или начислени по сметката (или във връзка със сметката) през календарната година, и

б) общия размер на брутните постъпления от продажба или изкупуване на финансови активи, платени или начислени по сметката през календарната година, по отношение на които предоставящата информация финансова институция е действала като попечител, посредник, пълномощник или по друг начин като агент на титуляря на сметката;

7. в случай на депозитна сметка – общия брутен размер на лихвите, платени или начислени (заверени) по сметката през календарната година;

8. в случай на сметка, която не е посочена в т. 6 или 7 – общата брутна сума, платена или начислена по сметката в полза на титуляря през календарната година, по отношение на която предоставящата информация финансова институция е задължена, включително сумарния размер на погасителните плащания в полза на титуляря на сметката през календарната година.

(2) Когато едно лице, за което се предоставя информация, е местно лице за данъчни цели на повече от една участваща юрисдикция, информацията се предоставя за всяка участваща юрисдикция поотделно.

(3) Предоставяната информация съдържа валутата, в която е деноминирана всяка сума.

(4) Когато предоставящата информация финансова институция не разполага с информация за данъчен номер или с датата на раждане на титуляр на съществуваща сметка, тези данни не се предоставят. В този случай предоставящата информация финансова институция събира информация за данъчния номер или датата на раждане на титуляря на сметката най-късно до края на втората календарна година, следваща годината, през която съществуващата сметка е била идентифицирана като сметка, за която се предоставя информация.

(5) Не се изисква предоставяне на данъчен номер, ако такъв данъчен номер не се издава от юрисдикцията, на която лице, за което се предоставя информация, е местно за данъчни цели.

(6) Не се изисква предоставяне на информация за място на раждане, ако предоставящата информация финансова институция не разполага с тази информация и не е задължена да я събира по реда на друг закон.

(7) За целите на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за подобряване спазването на данъчното законодателство в международен аспект и въвеждането в действие на FATCA, подписано в София на 5 декември 2014 г., ратифицирано със закон (ДВ, бр. 47 от 2015 г.), наричано по-нататък „FATCA споразумението“, когато предоставящата информация финансова институция не разполага с информация за данъчен номер по отношение на съществуваща сметка на физическо лице, задължително се предоставя датата на раждане на титуляря на сметката, като информация за данъчния номер се събира в срока по ал. 4.

(8) Предоставящата информация финансова институция прилага процедурите за комплексна проверка при условията и по реда на този раздел, за да идентифицира сметките, за които се предоставя информация, както и неучастващите финансови институции, за плащанията към които се предоставя информация.

(9) Предоставящата информация финансова институция (с изключение на тръст), която е местно лице на две или повече държави, извършва процедурите за комплексна проверка и предоставя информация на държавата, в която поддържа финансовата сметка.

Срок за предоставяне на информацията

Чл. 142в. (1) Информацията по чл. 142б, ал. 1 се предоставя веднъж годишно по електронен път в срок до 30 юни на годината, следваща годината, за която се отнася, по ред и във формат, утвърдени от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.

(2) Предоставяща информация финансова институция, която не поддържа сметки, за които се предоставя информация, заявява това обстоятелство в срока по ал. 1.

(3) Предоставящата информация финансова институция предоставя на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите информация за наименованието и общия размер на плащанията към всяка неучастваща финансова институция, които е извършила през 2015 и 2016 г. Информацията се предоставя в срока по ал. 1.

(4) Когато предоставящата информация финансова институция извърши плащане с източник в Съединените американски щати, върху което се удържа данък съгласно чл. 1, ал. 1, буква „гг“ на FATCA споразумението към неучастваща финансова институция, или действа като посредник за такова плащане, предоставящата информация финансова институция информира за това обстоятелство прекия платец на дохода.

(5) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите осъществява автоматичен обмен на финансова информация с компетентния орган на всяка участваща юрисдикция. Информацията по чл. 142б, ал. 1 се обменя в стандартизиран електронен формат в срок до 30 септември на годината, следваща годината, за която се отнася.

Списък с непредоставящи информация финансови институции, изключени сметки и участващи юрисдикции

Чл. 142г. (1) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите изготвя списък на образуванията, които се считат за непредоставящи информация финансови институции по § 1а, т. 12, буква „в“ от допълнителните разпоредби, и на сметките, които се считат за изключени сметки по § 1а, т. 39, буква „ж“ от допълнителните разпоредби.

(2) Списъкът по ал. 1 се утвърждава със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, публикува се на интернет страницата на агенцията и се изпраща на Европейската комисия, която се уведомява за всяка последваща промяна в него.

(3) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите публикува списък на участващите юрисдикции на интернет страницата на агенцията.

Подраздел II

Процедури за комплексна проверка

Общи правила за комплексна проверка

Чл. 142д. (1) Предоставящата информация финансова институция счита всяка финансова сметка за сметка, за която се предоставя информация, от датата на идентифицирането й като такава съгласно процедурите за комплексна проверка. Информация за сметката се предоставя ежегодно през календарната година, следваща годината, за която се отнася информацията, освен ако е предвидено друго в този кодекс.

(2) Наличността или стойността на сметката, за която се предоставя информация, се определя към последния ден на календарната година.

(3) Предоставящата информация финансова институция може да използва трето лице – доставчик на услуги, за изпълнение на задълженията за предоставяне на информация и комплексна проверка по този раздел.

(4) В случаите по ал. 3 отговорността за изпълнението на задълженията е на предоставящата информация финансова институция, която трябва да има достъп или да разполага с информацията и документалните доказателства, използвани за извършването на комплексна проверка.

(5) Предоставящата информация финансова институция може да прилага процедурите за комплексна проверка на нови сметки към съществуващи сметки, като облекченията, приложими за съществуващи сметки, продължават да се прилагат.

(6) Предоставящата информация финансова институция може да прилага процедурите за комплексна проверка на сметки на голяма стойност към сметки на малка стойност.

Подраздел III

Комплексна проверка на сметки на физически лица

Комплексна проверка на съществуващи сметки на физически лица на малка стойност

Чл. 142е. (1) За идентифициране на съществуваща сметка на физическо лице, която е сметка на малка стойност, се прилагат следните процедури:

1. предоставящата информация финансова институция, която съхранява данни за адреса по местоживеене на титуляр на сметка, събрани на базата на документални доказателства, може да го счита за местно лице за данъчни цели на юрисдикцията, в която се намира адресът, и въз основа на това да определи дали титулярят на сметка е лице, за което се предоставя информация;

2. предоставящата информация финансова институция, която не прилага процедурата по т. 1, трябва да прегледа поддържаните от нея електронни записи за наличието на следните индикации:

а) идентификация на титуляря на сметката като местно лице за данъчни цели на участваща юрисдикция;

б) актуален адрес по местоживеене или адрес за кореспонденция (включително пощенска кутия) в участваща юрисдикция;

в) наличие на един или повече телефонни номера в участваща юрисдикция и липса на телефонен номер в Република България;

г) постоянни инструкции за превод на средства по сметка, поддържана в участваща юрисдикция, с изключение на инструкции по депозитна сметка;

д) действащо пълномощно, предоставено на лице с адрес в участваща юрисдикция;

е) пощенски адрес с указание „на вниманието на“ или „при поискване“ в участваща юрисдикция, когато това е единственият адрес на титуляря на сметката, с който предоставящата информация финансова институция разполага.

(2) Ако предоставящата информация финансова институция е използвала проверката на адрес по местоживеене по ал. 1, т. 1 и има промяна в обстоятелствата, вследствие на която на предоставящата информация финансова институция става известно или има причина да й бъде известно, че първоначалното документално доказателство (или друга равностойна документация) вече е невярно или ненадеждно, предоставящата информация финансова институция трябва да получи декларация и нови документални доказателства за установяване на качеството на местно лице за данъчни цели на титуляря на сметката. Декларацията и новите документални доказателства по изречение първо трябва да бъдат получени в срок до по-късната от следните две дати:

1. последния ден на съответната календарна година, или

2. деветдесет календарни дни след съобщението или откриването на промяната в обстоятелствата.

(3) Ако не получи декларация и нови документални доказателства в срока по ал. 2, предоставящата информация финансова институция прилага процедурата за търсене в електронните записи по ал. 1, т. 2.

(4) За целите на FATCA споразумението:

1. алинея 1, т. 1 не се прилага;

2. индикациите по ал. 1, т. 2 включват още идентификация на титуляря на сметката като гражданин на Съединените американски щати и място на раждане в Съединените американски щати;

3. при преглед на индикацията по ал. 1, т. 2, буква „в“ липсата на телефонен номер в Република България не се взема предвид;

4. при преглед на индикацията по ал. 1, т. 2, буква „г“ депозитните сметки не се изключват.

Последици при откриване на индикация

Чл. 142ж. (1) Когато предоставящата информация финансова институция не открие индикация по чл. 142е, ал. 1, т. 2 при прегледа на електронните записи, тя не предприема последващи действия, докато не настъпи промяна в обстоятелствата, която да доведе до появата на индикация, свързана със сметката, или сметката стане сметка на голяма стойност.

(2) Когато предоставящата информация финансова институция открие индикация по чл. 142е, ал. 1, т. 2, букви „а“ – „д“ при прегледа на електронните записи или при промяна в обстоятелствата, която води до появата на индикация, свързана със сметката, титулярят на сметката се счита за местно лице за данъчни цели на всяка участваща юрисдикция, за която е установена индикация, освен когато е приложен чл. 142з.

(3) Когато предоставящата информация финансова институция открие единствено индикацията по чл. 142е, ал. 1, т. 2, буква „е“, тя трябва да извърши търсене в досието на хартиен носител на титуляря на сметката по реда на чл. 142и, ал. 1, т. 2 или да получи декларация или документално доказателство от титуляря на сметката, за да определи къде е местно лице за данъчни цели.

(4) Когато предоставящата информация финансова институция не открие индикация при търсенето в досието и не получи декларация или документално доказателство, сметката се счита за недокументирана сметка и за нея се предоставя информация на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.

(5) Всяка съществуваща сметка на физическо лице, която е идентифицирана като сметка, за която се предоставя информация, се счита за сметка, за която се предоставя информация, през всяка следваща година, освен ако титулярят на сметката престане да бъде лице, за което се предоставя информация.

Изключения при откриването на индикация

Чл. 142з. (1) Предоставящата информация финансова институция може да не счита титуляря на сметка за местно лице за данъчни цели на участваща юрисдикция, за която е открита индикация, когато:

1. информацията за титуляря на сметката съдържа индикация по чл. 142е, ал. 1, т. 2, букви „б“, „в“ или „г“ и предоставящата информация финансова институция получи или разполага със следните документи:

а) декларация от титуляря на сметката за юрисдикцията (юрисдикциите), на която е местно лице за данъчни цели, и

б) документално доказателство, че титулярят на сметката не е лице, за което се предоставя информация;

2. информацията за титуляря на сметката съдържа индикацията по чл. 142е, ал. 1, т. 2, буква „д“ и предоставящата информация финансова институция получи или разполага с някои от следните документи:

а) декларация от титуляря на сметката за юрисдикцията (юрисдикциите), на която е местно лице за данъчни цели, или

б) документално доказателство, че титулярят на сметката не е лице, за което се предоставя информация.

(2) За целите на FATCA споразумението предоставящата информация финансова институция може да не счита сметката като сметка, за която се предоставя информация, когато информацията за титуляря на сметката съдържа телефонен номер в Съединените американски щати и телефонен номер в друга юрисдикция или индикацията по чл. 142е, ал. 1, т. 2, буква „е“, и предоставящата информация финансова институция получи или разполага с някои от следните документи:

а) декларация от титуляря на сметката за юрисдикцията (юрисдикциите), на която е местно лице за данъчни цели;

б) документално доказателство, че титулярят на сметката не е лице, за което се предоставя информация.

(3) За целите на FATCA споразумението предоставящата информация финансова институция може да не счита сметката като сметка, за която се предоставя информация, когато информацията за титуляря на сметката съдържа място на раждане в Съединените американски щати и предоставящата информация финансова институция получи или разполага със следните документи:

1. декларация от титуляря на сметката, че не е гражданин на Съединените американски щати или местно лице за данъчни цели на Съединените американски щати;

2. паспорт или друг официален идентификационен документ, съгласно който гражданството на титуляря на сметката е в държава, различна от Съединените американски щати;

3. копие на удостоверение за загубата на гражданство на Съединените американски щати на титуляря на сметката или обяснение за:

а) причината, поради която титулярят на сметката няма такова удостоверение въпреки отказа от гражданство на Съединените американски щати, или

б) причината, поради която титулярят на сметката не е придобил гражданство на Съединените американски щати при раждането.

Засилени процедури при преглед на съществуващи сметки на физическо лице на голяма стойност

Чл. 142и. (1) За идентифициране на съществуваща сметка на физическо лице, която е сметка на голяма стойност, се прилагат следните засилени процедури:

1. предоставящата информация финансова институция преглежда поддържаните от нея електронни записи за всяка от индикациите по чл. 142е, ал. 1, т. 2;

2. предоставящата информация финансова институция преглежда съществуващото досие на клиента на хартиен носител и следните документи, събрани през последните пет години, за всяка от индикациите по чл. 142е, ал. 1, т. 2:

а) последното документално доказателство, събрано във връзка със сметката;

б) последния договор за откриване на сметка или друга документация;

в) последната документация, събрана съгласно процедурите за прилагане на мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма, определени в § 1а, т. 50 от допълнителните разпоредби, наричани по-нататък „МИП процедури“, или събрана за други регулаторни цели;

г) действащо пълномощно;

д) действаща постоянна инструкция за превод на средства, с изключение на такава по депозитна сметка;

3. предоставящата информация финансова институция може да не прегледа досието на клиента на хартиен носител, ако поддържаните от нея електронни записи съдържат информация за:

а) юрисдикцията, на която титулярят на сметката е местно лице за данъчни цели;

б) актуален адрес по местоживеене и адрес за кореспонденция на титуляря на сметката;

в) телефонен номер на титуляря на сметката, ако има такъв;

г) постоянни инструкции за прехвърляне на средства от сметката към друга сметка, с изключение на инструкции по депозитна сметка;

д) пощенски адрес с указание „на вниманието на“ или „при поискване“ за титуляря на сметката;

е) пълномощно по сметката;

4. предоставящата информация финансова институция трябва да счита всяка сметка на голяма стойност (включително всички финансови сметки, които се сумират с тази сметка на голяма стойност) като сметка, за която се предоставя информация, ако служител за връзка с клиента знае, че титулярят на сметката е лице, за което се предоставя информация.

(2) Когато при прилагане на засилените процедури предоставящата информация финансова институция не открие индикация по чл. 142е, ал. 1, т. 2 и не установи, че сметката е държана от лице, за което се предоставя информация, тя не предприема последващи действия, докато не настъпи промяна в обстоятелствата, която да доведе до появата на индикация, свързана със сметката.

(3) Когато при прилагане на засилените процедури предоставящата информация финансова институция открие индикация по чл. 142е, ал. 1, т. 2, букви „а“ – „д“ или има последваща промяна в обстоятелствата, в резултат на която една или повече индикации се свързват със сметката, за сметката се предоставя информация по отношение на всяка участваща юрисдикция, за която е установена индикация, освен когато е приложен чл. 142з.

(4) Когато при прилагане на засилените процедури предоставящата информация финансова институция открие единствено индикацията по чл. 142е, ал. 1, т. 2, буква „е“, тя трябва да получи декларация или документално доказателство от титуляря на сметката, за да определи къде той е местно лице за данъчни цели. Ако такава декларация или документално доказателство не бъдат получени, сметката се счита за недокументирана сметка и за нея се предоставя информация на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.

(5) Предоставящата информация финансова институция прилага засилените процедури към сметка, която не е била сметка на голяма стойност, но става такава към края на следваща календарна година, в срок до 6 месеца от края на календарната година, през която сметката е станала сметка на голяма стойност. Информация за сметката се предоставя за годината, в която е идентифицирана като сметка, за която се предоставя информация, както и за следващите години, освен ако титулярят на сметката престане да е лице, за което се предоставя информация.

(6) Когато предоставяща информация финансова институция приложи засилените процедури към сметка на голяма стойност, тези процедури може да не бъдат прилагани отново всяка следваща година, с изключение на проверката от служител за връзка с клиента на сметка по ал. 5. Ако сметката е недокументирана, предоставящата информация финансова институция следва да прилага засилените процедури през всяка следваща година, докато сметката престане да бъде недокументирана.

(7) При промяна в обстоятелствата по отношение на сметка на голяма стойност, която води до появата на една или повече индикации по чл. 142е, ал. 1, т. 2, предоставящата информация финансова институция счита сметката за сметка, за която се предоставя информация, по отношение на всяка участваща юрисдикция, за която е установена индикация, освен когато е приложен чл. 142з.

(8) Предоставящата информация финансова институция трябва да прилага такива процедури, които да осигурят възможност служителят за връзка с клиента да установи всяка промяна в обстоятелствата по отношение на сметка.

Съществуващи сметки на физическо лице, за които не се извършва комплексна проверка

Чл. 142к. (1) За целите на FATCA споразумението предоставящата информация финансова институция може да не извършва комплексна проверка и да не предоставя информация за следните съществуващи сметки на физически лица:

1. съществуваща сметка на физическо лице с наличност или стойност, които не надвишават левовата равностойност на 50 000 щатски долара към 30 юни 2014 г.;

2. застрахователен договор с откупна стойност или анюитетен договор с наличност или стойност, равна или по-малка от левовата равностойност на 250 000 щатски долара към 30 юни 2014 г.;

3. депозитна сметка с наличност, равна или по-малка от левовата равностойност на 50 000 щатски долара към 30 юни 2014 г.

(2) Алинея 1 се прилага за всички или за определена група от сметки.

Комплексна проверка на нови сметки на физически лица

Чл. 142л. (1) При откриване на нова сметка на физическо лице предоставящата информация финансова институция трябва да получи декларация, която може да бъде част от документацията за откриване на сметката, въз основа на която да определи къде титулярят на сметката е местно лице за данъчни цели, както и да потвърди достоверността на тази декларация въз основа на информацията, получена при откриването на сметката, включително всякаква документация, събрана в съответствие с МИП процедурите.

(2) За целите на FATCA споразумението предоставящата информация финансова институция може да не извършва комплексна проверка и да не предоставя информация за следните нови сметки на физически лица:

1. депозитна сметка с наличност, по-малка от левовата равностойност на 50 000 щатски долара, към края на всяка календарна година;

2. застрахователен договор с откупна стойност, ако откупната стойност не надвишава левовата равностойност на 50 000 щатски долара към края на всяка календарна година.

(3) Предоставящата информация финансова институция трябва да приложи процедурите за комплексна проверка по ал. 1 до 90 дни след края на календарната година, през която сметката е престанала да отговаря на условията по ал. 2.

(4) Алинея 2 се прилага за всички или за определена група от сметки.

(5) Ако от декларацията по ал. 1 се установи, че титуляр на сметка е местно лице за данъчни цели на участваща юрисдикция, предоставящата информация финансова институция счита сметката за сметка, за която се предоставя информация.

(6) Гражданин на Съединените американски щати се счита за местно лице за данъчни цели в Съединените американски щати, дори ако е местно лице за данъчни цели и на друга юрисдикция.

(7) Ако има промяна в обстоятелствата по отношение на нова сметка на физическо лице и предоставящата информация финансова институция знае или има причина да знае, че първоначалната декларация е невярна или ненадеждна, предоставящата информация финансова институция не може да използва първоначалната декларация и трябва да получи валидна декларация, от която да се установи къде титулярят на сметката е местно лице за данъчни цели. Ако предоставящата информация финансова институция не получи валидна декларация, тя счита сметката като сметка, за която се предоставя информация на Съединените американски щати.

Подраздел IV

Комплексна проверка на сметки на образувания

Съществуващи сметки на образувания, за които не се извършва комплексна проверка

Чл. 142м. (1) Предоставящата информация финансова институция може да не извършва комплексна проверка и да не предоставя информация за съществуващи сметки на образувание със сумарна наличност или стойност към 31 декември 2015 г., които не надвишават левовата равностойност на 250 000 щатски долара.

(2) За целите на FATCA споразумението сумарната наличност или стойност на сметките по ал. 1 се определя към 30 юни 2014 г.

(3) Алинеи 1 и 2 се прилагат за всички или за определена група от сметки.

(4) Когато сумарната наличност или стойност на съществуваща сметка на образувание надвиши левовата равностойност на 250 000 щатски долара към последния ден на която и да е следваща календарна година, предоставящата информация финансова институция извършва комплексна проверка по реда на чл. 142н.

(5) За целите на FATCA споразумението сумарната наличност или стойност по ал. 4 трябва да надвишава левовата равностойност на 1 000 000 щатски долара.

Комплексна проверка на съществуващи сметки на образувания

Чл. 142н. (1) Предоставящата информация финансова институция трябва да определи дали съществуваща сметка на образувание, за която не е приложен чл. 142м, ал. 1 и 2, е държана от едно или повече образувания, които са лица, за които се предоставя информация, или от пасивно нефинансово образувание с едно или повече контролиращи лица, които са лица, за които се предоставя информация, прилагайки процедурите по ал. 2 и 3.

(2) Определяне дали образуванието е лице, за което се предоставя информация:

1. предоставящата информация финансова институция преглежда информацията, поддържана за регулаторни цели или за връзка с клиента (включително информация, събрана съгласно МИП процедурите), за да определи юрисдикцията, на която титулярят на сметката е местно лице за данъчни цели;

2. ако съгласно информацията титулярят на сметката е местно лице за данъчни цели на участваща юрисдикция, предоставящата информация финансова институция счита сметката като сметка, за която се предоставя информация, освен ако получи декларация от титуляря на сметката или въз основа на информацията, с която разполага или която е публично достъпна, определи, че титулярят на сметката не е лице, за което се предоставя информация.

(3) Определяне дали образуванието е пасивно нефинансово образувание с едно или повече контролиращи лица, които са лица, за които се предоставя информация:

1. предоставящата информация финансова институция трябва да определи дали титуляр на сметката (включително образувание, което е лице, за което се предоставя информация) е пасивно нефинансово образувание с едно или повече контролиращи лица, които са лица, за които се предоставя информация, въз основа на следните проверки:

а) предоставящата информация финансова институция трябва да получи декларация от титуляря на сметката, за да определи дали е пасивно нефинансово образувание, освен ако въз основа на информацията, с която разполага или която е публично достъпна, определи, че титуляр на сметката е активно нефинансово образувание и не е финансова институция по § 1а, т. 47, буква „б“ от допълнителните разпоредби, от неучастваща юрисдикция; когато предоставящата информация финансова институция не може обосновано да определи дали титулярят на сметката е активно нефинансово образувание, се приема, че той е пасивно нефинансово образувание;

б) предоставящата информация финансова институция може да използва информацията, събрана и поддържана в съответствие с МИП процедурите, за да определи контролиращите лица на титуляр на сметката;

в) за да определи дали контролиращо лице на пасивно нефинансово образувание е лице, за което се предоставя информация, предоставящата информация финансова институция използва едно от следните средства:

аа) информацията, събрана и поддържана в съответствие с МИП процедурите, когато сметката е със сумарна наличност или стойност, които не надвишават левовата равностойност на 1 000 000 щатски долара;

бб) декларацията от титуляря на сметката или контролиращото лице за юрисдикцията, на която контролиращото лице е местно лице за данъчни цели;

2. ако някое от контролиращите лица на пасивно нефинансово образувание е лице, за което се предоставя информация, предоставящата информация финансова институция счита сметката за сметка, за която се предоставя информация.

(4) Предоставящата информация финансова институция трябва да приложи процедурите за комплексна проверка по този член до 6 месеца, считано от края на календарната година, през която сметката е престанала да отговаря на условията по чл. 142м.

(5) Ако е налице промяна в обстоятелствата по отношение на съществуваща сметка на образувание, вследствие на която предоставящата информация финансова институция знае или има причина да знае, че декларацията или друга документация, свързана със сметката, е невярна или ненадеждна, предоставящата информация финансова институция определя отново статута на сметката по реда на този член.

Сметка с титуляр – неучастваща финансова институция

Чл. 142о. За целите на FATCA споразумението предоставящата информация финансова институция трябва да определи дали съществуваща сметка на образувание е с титуляр – неучастваща финансова институция, прилагайки следните процедури:

1. предоставящата информация финансова институция трябва да прегледа информацията, събрана за регулаторни цели или за връзка с клиентите (включително информация, събрана съгласно МИП процедурите), за да определи дали титуляр на сметката е финансова институция;

2. предоставящата информация финансова институция трябва да провери глобалния идентификационен номер на посредник на финансовата институция в списъка, публикуван от Службата за вътрешни приходи на Съединените американски щати, или друга информация, която е налична или публично достъпна, за да определи дали титуляр на сметката е българска финансова институция, финансова институция на партньорска юрисдикция или чуждестранна финансова институция, която не е считана за неучастваща финансова институция; в този случай не се извършва последваща комплексна проверка и предоставяне на информация във връзка със сметката;

3. във всички останали случаи предоставящата информация финансова институция трябва да получи декларация от финансовата институция, за да определи нейния статут и дали следва да предоставя информация за сумарните плащания към тази финансова институция по реда на чл. 142в, ал. 3;

4. когато титуляр на сметката е неучастваща финансова институция, включително българска финансова институция или финансова институция на партньорска юрисдикция, които са считани от Службата за вътрешни приходи на Съединените американски щати за неучастваща финансова институция, предоставящата информация финансова институция предоставя информация за сумарните плащания по сметката по реда на чл. 142в, ал. 3.

Комплексна проверка на нови сметки на образувания

Чл. 142п. (1) Предоставящата информация финансова институция трябва да определи дали нова сметка на образувание се държи от едно или повече образувания, които са лица, за които се предоставя информация, или от пасивно нефинансово образувание с едно или повече контролиращи лица, които са лица, за които се предоставя информация, като прилага процедурите по ал. 2 и 3.

(2) Определяне дали образуванието е лице, за което се предоставя информация:

1. при откриване на нова сметка на образувание предоставящата информация финансова институция трябва да получи декларация, която може да бъде част от документацията за откриване на сметката, въз основа на която да определи юрисдикцията, на която титулярят на сметката е местно лице за данъчни цели, както и да потвърди достоверността на тази декларация въз основа на информацията, получена при откриването на сметката, включително всякаква документация, събрана в съответствие с МИП процедурите;

2. ако образувание удостовери, че не е местно лице за данъчни цели на никоя юрисдикция, предоставящата информация финансова институция използва адреса на централното управление на образуванието, за да определи къде то е местно лице за данъчни цели;

3. ако в декларацията е посочено, че титулярят на сметката е местно лице за данъчни цели на участваща юрисдикция, предоставящата информация финансова институция счита сметката като сметка, за която се предоставя информация, освен ако въз основа на информацията, с която разполага или която е публично достъпна, определи, че титулярят на сметката не е лице, за което се предоставя информация, по отношение на тази участваща юрисдикция.

(3) Определяне дали образуванието е пасивно нефинансово образувание с едно или повече контролиращи лица, които са лица, за които се предоставя информация:

1. предоставящата информация финансова институция трябва да определи дали титуляр на сметката (включително образувание, което е лице, за което се предоставя информация) е пасивно нефинансово образувание с едно или повече контролиращи лица, които са лица, за които се предоставя информация, въз основа на следните проверки:

а) предоставящата информация финансова институция трябва да получи декларация от титуляря на сметката, за да определи дали той е пасивно нефинансово образувание, освен ако въз основа на информация, с която разполага или която е публично достъпна, определи, че титуляр на сметката е активно нефинансово образувание и не е финансова институция по § 1а, т. 47, буква „б“ от допълнителните разпоредби, от неучастваща юрисдикция; когато предоставящата информация финансова институция не може обосновано да определи дали титулярят на сметката е активно нефинансово образувание, се приема, че той е пасивно нефинансово образувание;

б) предоставящата информация финансова институция може да използва информацията, събрана и поддържана в съответствие с МИП процедурите, за да определи контролиращите лица на титуляр на сметката;

в) за да определи дали контролиращо лице на пасивно нефинансово образувание е лице, за което се предоставя информация, предоставящата информация финансова институция използва декларацията от титуляря на сметката или от контролиращото лице;

2. ако някое от контролиращите лица на пасивно нефинансово образувание е лице, за което се предоставя информация, предоставящата информация финансова институция счита сметката за сметка, за която се предоставя информация.

(4) За целите на FATCA споразумението предоставящата информация финансова институция трябва да определи дали нова сметка на образувание е с титуляр неучастваща финансова институция, прилагайки следните процедури:

1. предоставящата информация финансова институция трябва да провери глобалния идентификационен номер на посредник на финансовата институция в списъка, публикуван от Службата за вътрешни приходи на Съединените американски щати, или друга информация, която е налична или публично достъпна, за да определи дали титуляр на сметката е българска финансова институция или финансова институция на партньорска юрисдикция; в такъв случай не следва да се извършва последваща комплексна проверка и предоставяне на информация във връзка със сметката;

2. във всички останали случаи предоставящата информация финансова институция трябва да получи декларация от финансовата институция, за да определи нейния статут и дали следва да предоставя информация за сумарните плащания към тази финансова институция по реда на чл. 142в, ал. 3;

3. когато титуляр на сметката е неучастваща финансова институция, включително българска финансова институция или финансова институция на партньорска юрисдикция, считани от Службата за вътрешни приходи на Съединените американски щати за неучастваща финансова институция, предоставящата информация финансова институция предоставя информация за сумарните плащания по сметката по реда на чл. 142в, ал. 3.

(5) За целите на FATCA споразумението предоставящата информация финансова институция може да не извършва комплексна проверка и да не предоставя информация за нови сметки на образувания, които са сметки за кредитна карта или договор за револвиращ кредит, при условие че предоставящата информация финансова институция приеме политики и процедури, които не позволяват наличността по сметката да надвиши левовата равностойност на 50 000 щатски долара.

(6) Алинея 5 се прилага за всички или за определена група от сметки.

Подраздел V

Специални правила за комплексна проверка

Специални правила за комплексна проверка

Чл. 142р. (1) Предоставящата информация финансова институция не може да използва декларация или документално доказателство, ако знае или има причина да знае, че декларацията или документалното доказателство са неверни или ненадеждни.

(2) Предоставящата информация финансова институция може да не счита едно физическо лице, което получава обезщетение при смърт по застрахователен договор с откупна стойност или анюитетен договор и е различно от титуляря/застраховащия по договора, като лице, за което се предоставя информация, освен ако знае или има причина да знае, че това физическо лице е лице, за което се предоставя информация. Предоставящата информация финансова институция има причина да знае, че физическото лице е лице, за което се предоставя информация, ако събраната информация съдържа индикация по чл. 142е, ал. 1, т. 2, като в този случай или когато знае друга причина, прилага процедурите по чл. 142т.

(3) Предоставящата информация финансова институция може да не предоставя информация за групов застрахователен договор с откупна стойност или групов анюитетен договор до датата, на която сума е платима на застрахования служител или на ползващото лице, ако са изпълнени следните условия:

1. груповият застрахователен договор с откупна стойност или груповият анюитетен договор са сключени с работодател в качеството му на застраховащ и включват 25 или повече застраховани служители;

2. застрахованият служител има право да получи откупна стойност или плащане по договора, свързани с неговото участие, и да посочи ползващи лица за изплащане на обезщетението при смърт;

3. сумата, платима на застрахования служител или ползващото лице, не надвишава левовата равностойност на 1 000 000 щатски долара.

Правила за сумиране на сметки и конвертиране на валути

Чл. 142с. (1) Предоставящата информация финансова институция прилага следните правила за сумиране на сметки и конвертиране на валути:

1. за определяне на сумарната наличност или стойност на финансови сметки с титуляр физическо лице предоставящата информация финансова институция сумира всички финансови сметки, поддържани от нея или от свързано образувание, доколкото информационната й система позволява свързване на сметките и сумиране;

2. за определяне на сумарната наличност или стойност на финансови сметки с титуляр образувание предоставящата информация финансова институция сумира всички финансови сметки, поддържани от нея или от свързано образувание, доколкото информационната й система позволява свързване на сметките и сумиране;

3. за определяне на сумарната наличност или стойност на финансова сметка и преценката дали е на голяма стойност предоставящата информация финансова институция сумира всички финансови сметки, за които на отговорен служител за връзка с клиента е известно или има причина да му бъде известно, че са пряко или непряко притежавани, контролирани или създадени (в качество, различно от фидуциар) от един и същ титуляр на сметка;

4. за целите на прилагането на изискванията за сумиране по този член към всеки титуляр на финансова сметка с титуляри две или повече лица се отнася цялата наличност или стойност по тази финансова сметка;

5. наличностите или стойностите на финансови сметки в лева и друга валута се преизчисляват в лева и се сумират, като полученият резултат се преизчислява в щатски долари; изчисленията по тази алинея се извършват по последния публикуван обменен курс на Българската народна банка за предходната календарна година.

(2) При откриване на нова сметка на физическо лице или на образувание предоставящата информация финансова институция може да използва декларация от това лице, получена по реда на чл. 142л и 142п преди не повече от три години, освен ако знае или има причина да знае, че декларацията е невярна или ненадеждна.

(3) За целите на FATCA споразумението предоставящата информация финансова институция може да използва всяка алтернативна процедура, предвидена в приложение I на FATCA споразумението, или всяка дефиниция, приложима съгласно чл. 4, ал. 7 от FATCA споразумението, при условие че това няма да възпрепятства целите на този кодекс и след уведомяване на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.

Подраздел VI

Събиране на информация

Откриване на нови сметки

Чл. 142т. (1) При откриване на нова сметка с декларация от титуляря на сметката предоставящата информация финансова институция събира данни, които да й позволят да извърши процедурите за комплексна проверка и да определи дали титулярят на сметката е лице, за което се предоставя информация, както следва:

1. по отношение на финансова сметка с титуляр физическо лице:

а) име;

б) адрес по местоживеене;

в) дата и място на раждане;

г) всяка юрисдикция, на която лицето е местно лице за данъчни цели;

д) данъчен номер за всяка юрисдикция, на която лицето е местно лице за данъчни цели;

е) всяко гражданство, което лицето притежава;

ж) задължение за уведомяване при промяна в обстоятелствата;

з) отговорност при деклариране на неверни данни;

и) потвърждение за уведомяване, че информацията по чл. 142б, ал. 1 може да е обект на автоматичен обмен на финансова информация;

к) дата и подпис на лицето;

2. по отношение на финансова сметка с титуляр – образувание:

а) наименование;

б) адрес;

в) данъчен номер за всяка юрисдикция, на която лицето е местно лице за данъчни цели;

г) всяка юрисдикция, на която лицето е местно лице за данъчни цели;

д) определяне дали образуванието не е определено американско лице;

е) определяне дали образуванието е финансова институция и нейния статут;

ж) определяне дали образуванието е регулярно търгувано на място за търговия на ценни книжа, или е свързано образувание с такова образувание;

з) определяне дали образуванието е държавно образувание, международна организация или централна банка;

и) определяне дали образуванието е активно или пасивно нефинансово образувание;

к) когато образуванието е пасивно нефинансово образувание, името, адреса, дата и място на раждане и данъчния номер на всяко контролиращо лице, както и неговите функции;

л) задължение за уведомяване при промяна в обстоятелствата;

м) отговорност при деклариране на неверни данни;

н) потвърждение за уведомяване, че информацията по чл. 142б, ал. 1 може да е обект на автоматичен обмен на финансова информация;

о) данни за лицето, подписващо декларацията от името на образуванието;

п) дата и подпис.

(2) Предоставящата информация финансова институция може да използва декларацията по ал. 1 и при прилагане на процедурите за комплексна проверка на съществуващи сметки.

(3) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите утвърждава образец на декларацията по ал. 1, която може да бъде използвана от предоставящите информация финансови институции.

(4) Изпълнението на изискванията по ал. 1 и 2 не освобождава финансовата институция от изпълнението на задълженията по Закона за мерките срещу изпирането на пари и Закона за мерките срещу финансирането на тероризма.

Подраздел VII

Поверителност на информацията и защита на личните данни

Поверителност на информацията

Чл. 142у. (1) Информацията, обменяна с компетентните органи на участващите юрисдикции по реда на чл. 142в, ал. 5, се смята за данъчна и осигурителна информация по смисъла на чл. 72.

(2) Информацията, получена от компетентните органи на участващите юрисдикции по реда на чл. 142в, ал. 5, може да бъде използвана единствено:

1. за целите на установяване на задължения за данъци;

2. за целите на установяването и събирането на задължителни осигурителни вноски, както и на други публични вземания по чл. 269а, ал. 1;

3. в хода на административни и съдебни производства във връзка с налагане на наказания за нарушаване на данъчното законодателство;

4. за други цели, извън посочените в т. 1 – 3 – когато компетентният орган на участващата юрисдикция, предоставила информацията, е разрешил това и при условие, че в тази участваща юрисдикция информацията може да се използва за подобни цели.

(3) Извън случаите по ал. 2, т. 3 и 4 информацията не може да бъде разкривана на трети лица.

(4) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите определя реда и условията за достъп и използването на информацията от органите и служителите на агенцията.

Защита на личните данни

Чл. 142ф. (1) За целите на автоматичния обмен на финансова информация, като администратори на лични данни регистри по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Закона за защита на личните данни поддържат:

1. изпълнителният директор на Националната агенция за приходите;

2. предоставящите информация финансови институции.

(2) Обработването на лични данни за целите на автоматичния обмен на финансова информация се извършва чрез автоматични средства при спазване на Закона за защита на личните данни и на международните договори, по които Република България е страна.

(3) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите и предоставящите информация финансови институции предприемат необходимите технически и организационни мерки, за да защитят дан­ните по смисъла на чл. 23, ал. 1 от Закона за защита на личните данни, както и определят срокове за провеждане на периодични прегледи относно точността, адекватността и релевантността на данните по отношение на целите, за които са събрани.

(4) Обработването на лични данни при автоматичния обмен на финансова информация се осъществява от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите и предоставящите информация финансови институции съгласно изискванията на наредбата по чл. 23, ал. 5 от Закона за защита на личните данни.

(5) Преди предоставянето на информацията по чл. 142б, ал. 1 на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите предоставящите информация финансови институции информират засегнатите физически лица за автоматизираното обработване на данни и им предоставят информацията по чл. 19, ал. 1 от Закона за защита на личните данни.

(6) В съответствие със Закона за защита на личните данни всяко физическо лице, за което се обработва информация по чл. 142б, ал. 1, има право на достъп, заличаване, коригиране или блокиране на отнасящите се за него лични данни, както и да поиска от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите да бъдат уведомени участващите юрисдикции, на които са били разкрити личните му данни, за всяко извършено заличаване, коригиране или блокиране, с изключение на случаите, когато това е невъзможно или е свързано с прекомерни усилия.

(7) Администраторите на лични данни по ал. 1 отказват достъп до лични данни, обработвани за целите на автоматичния обмен на финансова информация, в случаите по чл. 34 от Закона за защита на личните данни.

(8) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите предоставя данните по чл. 142б, ал. 1 на участващи юрисдикции при спазване на изискванията на глава шеста от Закона за защита на личните данни.

(9) Комисията за защита на личните данни осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни за целите на автоматичния обмен на финансова информация при осъществяването на достъпа до тези данни, както и контрола по спазването на Закона за защита на личните данни. При осъществяване на контролните правомощия администраторите на лични данни по ал. 1 са длъжни да оказват съдействие на Комисията за защита на личните данни при упражняване на правомощията й по Закона за защита на личните данни.

(10) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите и предоставящите информация финансови институции уведомяват всяко физическо лице, за което се обменя информацията по чл. 142б, ал. 1, за всяко нарушение на сигурността във връзка с неговите данни, когато нарушението може да повлияе неблагоприятно на защитата на личните му данни или на личния му живот.

Подраздел VIII

Правила за ефективно прилагане

Правила срещу заобикаляне извършването на комплексна проверка

Чл. 142х. (1) Предоставяща информация финансова институция и/или всяко друго лице не трябва да сключват сделки и/или да прилагат практики, целящи да заобиколят извършването на комплексна проверка и предоставянето на информация съгласно този раздел.

(2) Ако предоставяща информация финансова институция или друго лице сключат сделка и/или ако прилагат практики по ал. 1, за целите на извършването на комплексна проверка и предоставянето на информация съгласно този кодекс тези сделки и/или практики не се вземат под внимание.

(3) Предоставящата информация финансова институция и/или титулярят на сметка не трябва да извършват действия, които целят намаляване на наличността или стойността по сметка към края на съответната календарна година, при условие че тези действия се извършват единствено за да се възползват от изключенията по чл. 142к, ал. 1, чл. 142л, ал. 2, чл. 142м, ал. 1 и 2 и чл. 142п, ал. 5. В случай че такива действия бъдат извършени, те не се вземат под внимание от предоставящата информация финансова институция.

Съхранение на информацията

Чл. 142ц. (1) Предоставящата информация финансова институция съхранява информацията по чл. 142б, ал. 1, информация за предприетите действия за комплексна проверка, както и всяка декларация, документално доказателство или документ за установяване статута на титуляря на сметката.

(2) Предоставящата информация финансова институция съхранява информацията по ал. 1 за срок не по-малък от 5 години след края на календарната година, през която е закрита сметката.

Преглед на непредоставящите информация финансови институции и изключените сметки

Чл. 142ч. Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите извършва преглед на непредоставящите информация финансови институции и на изключените сметки, включени в списъка по чл. 142г, ал. 1, предоставен на Европейската комисия съгласно чл. 142г, ал. 2, на всеки три години.

Последици от отказ за предоставяне на декларация и/или документалнидоказателства

Чл. 142ш. (1) Предоставящата информация финансова институция не открива нова сметка на лице, което откаже да предостави декларация и/или документални доказателства и това води до невъзможност предоставящата информация финансова институция да изпълни задълженията си за извършване на комплексна проверка и предоставяне на информация съгласно този раздел.

(2) Предоставящата информация финансова институция може да закрие финансова сметка, ако титулярят на сметката откаже да предостави декларация или документални доказателства и това води до невъзможност предоставящата информация финансова институция да изпълни задълженията си за извършване на комплексна проверка и предоставяне на информация съгласно този кодекс.

(3) Предоставящата информация финансова институция не създава или модифицира своята информационна система по начин, който не позволява свързването на финансовите сметки на един титуляр на сметка, поддържани от нея или от свързано образувание.

Контрол на качеството на предоставяната информация

Чл. 142щ. Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите периодично анализира и контролира качеството на предоставената информация и издава задължителни предписания на предоставящите информация финансови институции.“

§ 17. В чл. 143г, ал. 3 след думите „предварително определена информация“ се добавя „за местни лица на тази държава членка“.

§ 18. В чл. 143з, ал. 2 думите „или желае да получава информация само за доходи, чийто размер надвишава определен праг“ се заличават.

§ 19. В чл. 156, ал. 5 думите „окръжния съд“ се заменят с „административния съд“.

§ 20. В чл. 161, ал. 1 изречение трето се изменя така: „На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат.“

§ 21. В чл. 169 се правят следните допълнения:

1. Създава се ал. 3а:

„(3а) До заявяването им за принудително събиране задълженията за съответния вид, установявани от общините, се погасяват по реда на възникването им, а когато се отнасят за една и съща година, лицето има право да заяви кое от тях погасява.“

2. В ал. 8 след цифрата „3“ се добавя „3а“.

§ 22. В чл. 171, ал. 2 накрая се поставя запетая и се добавя „или изпълнението е спряно по искане на длъжника“.

§ 23. В чл. 173 се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1.

2. Създава се ал. 2:

„(2) Вземанията се отписват служебно с изтичането на срока по чл. 171, ал. 2.“

§ 24. В чл. 178, ал. 3 след думите „срока за доброволно плащане“ запетаята и думите „като не се прилага чл. 182, ал. 1“ се заличават.

§ 25. В чл. 182 се правят следните изменения:

1. В заглавието думата „Покана“ се заменя с „Действия“.

2. Алинея 1 се отменя.

3. Алинея 2 се изменя така:

„(2) Ако задължението не бъде изпълнено в законоустановения срок, преди да бъдат предприети действия за принудителното му събиране, органът, установил вземането, съответно орган на Националната агенция за приходите, може:

1. да уведоми длъжника писмено, по телефона, с посещение на място, с електронно съобщение на посочен от него електронен адрес и/или по друг подходящ начин за последиците и възможните действия по събирането на вземането, в случай че не изпълни доброволно определените задължения;

2. ако задължението е по-голямо от 5000 лв. и не е представено обезпечение в размер на главницата и лихвите, да уведоми всички органи, които по силата на нормативни актове издават лицензии или разрешения за извършване на определени дейности, за които се изисква удостоверяване на публичните задължения.“

4. В ал. 3 в текста преди т. 1 думите „органът по ал. 1“ се заменят с „органът, установил вземането“ и се поставя запетая.

5. Алинея 6 се отменя.

§ 26. В чл. 184, ал. 2 изречение първо се изменя така: „Извън случаите по ал. 1 разрешение за отсрочване или разсрочване се издава от ръководителя на съответната администрация, чийто орган е установил задължението – за задължения до 300 000 лв. и при условие, че разсрочване или отсрочване се иска до две години от датата на издаване на разрешението.“

§ 27. В чл. 191, ал. 7 т. 3 се отменя.

§ 28. В чл. 201, ал. 5, изречение първо думата „общината“ се заменя със „съответната областна дирекция „Земеделие“.

§ 29. Създава се чл. 202а:

„Електронен запор върху вземане по сметка в банка

Чл. 202а. (1) Електронен запор върху вземане на длъжника по сметка в банка се налага от публичен изпълнител при условията и по реда на чл. 450а от Гражданския процесуален кодекс.

(2) За събирането на публични вземания държавата и общините са освободени от заплащането на такси и други разходи за достъпа до Единната среда за обмен на електронни запори по чл. 450а от Гражданския процесуален кодекс.“

§ 30. В чл. 203 ал. 8 се изменя така:

„(8) Запорът върху дял от търговско дружество се налага чрез изпращане на запорно съобщение до Агенцията по вписванията. Запорът се вписва по реда за вписване на залог върху дял от търговско дружество и има действие от вписването му. Агенцията по вписванията уведомява дружеството за вписания запор.“

§ 31. В чл. 205 се правят следните изменения:

1. В ал. 1, изречение първо думите „или кораб“ се заличават.

2. Алинея 2 се изменя така:

„(2) Налагането на възбрана върху кораб се извършва чрез вписване на постановлението в съответните регистри на корабите при Изпълнителна агенция „Морска администрация“. За извършеното вписване Изпълнителна агенция „Морска администрация“ изпраща съобщение до длъжника. Прехвърлянето на правото на собственост, учредяването и прехвърлянето на вещни права и учредяването на вещни тежести върху кораба, извършени след получаване на постановлението за възбрана, нямат действие спрямо публичния взискател.“

§ 32. В чл. 219, ал. 1, т. 2 думата „републиканския“ се заменя с „държавния“.

§ 33. В чл. 220 ал. 1 се изменя така:

„(1) Когато публичното вземане не бъде платено в срок, изпълнително производство се образува въз основа на заявление по електронен път до публичния изпълнител от публичния взискател.“

§ 34. В чл. 221 се правят следните изменения:

1. В ал. 1 думите „в 7-дневния срок от получаването на поканата по чл. 182, ал. 1“ се заменят с „в срок“.

2. Алинея 6 се изменя така:

„(6) В случаите, когато мерките по чл. 182, ал. 2, т. 2 и ал. 4 не са предприети от съответния орган и ако задължението е в размер над 5000 лв. и не е представено обезпечение в размера на главницата и лихвите, публичният изпълнител може да уведоми всички органи, които по силата на нормативни актове издават лицензии или разрешения за извършване на определени дейности, за които се изисква удостоверяване на задължения към държавата.“

3. Алинея 7 се отменя.

§ 35. Създава се чл. 222а:

„Спиране при особени случаи

Чл. 222а. (1) С разпореждане на публичния изпълнител принудителното изпълнение се спира, като се начисляват лихви за срока на спирането, в случай че след определяне начина на продажба до датата на провеждане на търга с явно наддаване, съответно до изтичане на срока за подаване на предложенията при търга с тайно наддаване, длъжникът внесе 20 на сто от размера на вземанията и писмено се задължи да внася на органа по принудително изпълнение всеки месец по 20 на сто от тях. Внасянето на сумите се счита за извършено с отразяването му по съответната сметка.

(2) Когато длъжникът не плати някоя от вноските по ал. 1, публичният изпълнител възобновява изпълнението, без длъжникът да може да иска ново спиране.

(3) Алинея 1 не се прилага, когато се продава заложена или ипотекирана вещ, както и по отношение на юридически лица или еднолични търговци, за които е взето решение за прекратяване с ликвидация или е открито производство по несъстоятелност.“

§ 36. В чл. 234 се създава ал. 6:

„(6) При отпадане на основанието за изземване и в случай че в тримесечен срок от уведомяването длъжникът не вдигне иззетите вещи, същите се считат за изоставени в полза на държавата. В тези случаи публичният изпълнител издава постановление.“

§ 37. В чл. 235 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1:

а) изречение второ се изменя така: „При необходимост за оценката може да бъде привлечен оценител, вписан в регистъра на Камарата на независимите оценители в България.“;

б) създава се изречение трето: „Когато в регистъра няма експерт от съответната област или той не може или откаже да извърши оценката, може да бъде привлечено друго лице от съответната професия или област.“

2. В ал. 2 след думата „оценка“ се добавя „която не може да бъде по-ниска от определената от вещото лице“.

3. Създават се ал. 4 и 5:

„(4) Алинея 3 не се прилага при нова продан по реда на чл. 250, ал. 4 или чл. 254, ал. 10.

(5) Окончателната оценка не подлежи на обжалване.“

§ 38. Член 236 се отменя.

§ 39. В чл. 238, ал. 5 числото „500“ се заменя с „5000“.

§ 40. В чл. 240, ал. 2 изречение второ се изменя така: „Ако след покриване на разноските, главницата и лихвите е налице остатък, се прилага чл. 255.“

§ 41. В чл. 241, ал. 1 думите „и 236“ се заличават.

§ 42. В чл. 242 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 2 накрая се поставя запетая и се добавя „или чрез търг“.

2. Алинея 3 се изменя така:

„(3) Продажбата на стоки може да се извършва чрез борсите или тържищата по установените за тях правила за не повече от един месец от първоначалното им предлагане на съответната борса или тържище или чрез търг.“

3. В ал. 4 накрая се добавя „или чрез обменните бюра“.

§ 43. В чл. 243 ал. 4 се изменя така:

„(4) Съобщението се разгласява и чрез поставянето му на местата, където ще се извършва огледът или продажбата, и се публикува на интернет страницата на Националната агенция за приходите.“

§ 44. В чл. 244 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 числото „500“ се заменя с „5000“.

2. В ал. 2 думите „борси, тържища и“ се заличават.

3. Алинея 3 се изменя така:

„(3) Продажбата чрез магазини се извършва по установените за тях правила.“

4. Създава се ал. 4:

„(4) Вещите по ал. 1 могат да се продават и по електронен път по ред, определен от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.“

§ 45. В чл. 245 се правят следните изменения:

1. В ал. 1 думите „90 на сто“ се заменят със „75 на сто“.

2. В ал. 2 думите „80 на сто“ се заменят с „50 на сто“.

3. Алинея 3 се отменя.

4. В ал. 4 цифрата „9“ се заменя с „6“.

§ 46. В чл. 247, ал. 4 след думите „документи за самоличност“ се поставя запетая, добавя се „посочен електронен адрес, както и банкова сметка, по която в определените от закона случаи да се върне внесеният депозит“ и се поставя запетая.

§ 47. В чл. 249 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 2, изречение първо накрая се добавя „на посочения от него електронен адрес“, а в изречение второ накрая се добавя „след изтичане на тримесечен срок от датата на провеждане на търга“.

2. Създава се нова ал. 3:

„(3) Електронното съобщение по ал. 2 се смята за връчено с изтичане на тридневен срок от изпращането му.“

3. Досегашната ал. 3 става ал. 4.

4. Създава се ал. 5:

„(5) След плащане на цената от участник, обявен за купувач, внесеният депозит се връща на наддавачите, които не са били обявени за купувачи. Ако в тримесечен срок от датата на провеждане на търга цената не е платена от участник, обявен за купувач, всеки наддавач, който не е обявен за купувач, може да изтегли депозита си.“

5. Досегашната ал. 4 става ал. 6 и в нея думите „ал. 2 и 3“ се заменят с „ал. 2 и 4“.

§ 48. В чл. 250 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 2 се изменя така:

„(2) Продажната цена на вещта на новия търг се определя в размер 75 на сто от първоначалната тръжна цена на предишния търг. На следващия търг продажната цена на вещта се определя в размер 50 на сто от първоначалната тръжна цена.“

2. В ал. 4 накрая се добавя „или се насрочва нова продан“.

§ 49. В чл. 251 се правят следните изменения:

1. В ал. 2, изречение второ думите „наименование, адрес, идентификационен номер“ се заменят с „име/наименование, адрес, единен идентификационен код, определен от Агенцията по вписванията, единен идентификационен код по БУЛСАТ“.

2. В ал. 3, т. 1 думите „и удостоверение за актуално състояние“ се заменят със „за кореспонденция, електронен адрес и банкова сметка, по която в определените от закона случаи да се върне внесеният депозит“.

§ 50. В чл. 254 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 2 изречение първо се изменя така: „След изтичане на срока по ал. 1 публичният изпълнител обявява за купувач участника, предложил следващата най-висока цена, като му изпраща електронно съобщение на посочения от него електронен адрес.“

2. Създава се нова ал. 3:

„(3) Електронното съобщение по ал. 2 се смята за връчено с изтичане на тридневен срок от изпращането му.“

3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея накрая се добавя „след изтичане на тримесечен срок от датата на провеждане на търга“.

4. Досегашната ал. 4 става ал. 5.

5. Създава се нова ал. 6:

„(6) След плащане на цената от участник, обявен за купувач, внесеният депозит се връща на наддавачите, които не са били обявени за купувачи. Ако в тримесечен срок от датата на провеждане на търга цената не е платена от участник, обявен за купувач, всеки наддавач, който не е обявен за купувач, може да изтегли депозита си.“

6. Досегашната ал. 5 става ал. 7.

7. Досегашната ал. 6 става ал. 8 и се изменя така:

„(8) Продажната цена на вещта на новия търг се определя в размер 75 на сто от началната тръжна цена на предишния търг. На следващия търг продажната цена се определя в размер 50 на сто от първоначалната продажна цена.“

8. Досегашната ал. 7 става ал. 9 и се изменя така:

„(9) Когато след последния търг вещта не бъде продадена, по искане на публичния взискател тя му се възлага по цена 50 на сто от първоначалната тръжна цена. Когато публичните взискатели, направили искане за възлагане, са повече от един, вещта се възлага на взискателя с най-големи вземания. Уравняването на сметките между взискателите се извършва от публичния изпълнител при последващи изпълнения върху имуществото на длъжника.“

9. Досегашната ал. 8 става ал. 10 и се изменя така:

„(10) Когато вещта не се възложи в случаите по ал. 9, тя се освобождава от изпълнение или се насрочва нова продан.“

§ 51. В чл. 258 ал. 5 се изменя така:

„(5) Оценката на вещта се съобщава и на съсобственика недлъжник.“

§ 52. В дял пети, глава двадесет и осма се създава чл. 278в:

„Неизпълнение на задължение по автоматичен обмен на финансова информация в областта на данъчното облагане

Чл. 278в. (1) Предоставяща информация финансова институция, която не предостави информацията по чл. 142б, ал. 1 в срока по чл. 142в, ал. 1 или предостави невярна информация, се наказва с имуществена санкция в размер до 250 лв. за всяка финансова сметка. При повторно нарушение наказанието е имуществена санкция в размер до 500 лв. за всяка финансова сметка.

(2) Предоставяща информация финансова институция, която открие нова сметка, без да е събрала необходимите декларации и документални доказателства, предвидени в процедурите за комплексна проверка, се наказва с имуществена санкция в размер до 1000 лв. за всяка финансова сметка.

(3) Предоставяща информация финансова институция, която не съхранява информацията по чл. 142ц, ал. 1, се наказва с имуществена санкция в размер до 2000 лв.

(4) Титуляр на сметка, който посочи неверни данни и обстоятелства в декларация, предвидена по този кодекс, с цел да не се установи статутът му на лице, за което се предоставя информация, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер до 1000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. В този случай предоставящата информация финансова институция не носи отговорност по ал. 1.

(5) Предоставящата информация финансова институция, която наруши правилата на чл. 142ш, ал. 3, се наказва с имуществена санкция в размер до 2000 лв.“

§ 53. В допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се § 1а:

„§ 1а. По смисъла на глава шестнадесета, раздел ІІІа:

1. „Предоставяща информация финансова институция“ е всяка българска финансова институция, която не е непредоставяща информация финансова институция.

2. „Българска финансова институция“ е:

а) всяка финансова институция, която е местно лице за данъчни цели на Република България, с изключение на всеки клон на такава финансова институция, който се намира извън страната;

б) всеки клон на финансова институция, която не е местно лице за данъчни цели на Република България, ако този клон се намира в страната.

3. „Финансова институция“ означава попечителска институция, депозитарна институция, инвестиционно образувание или определено застрахователно дружество. Финансова институция е местно лице за данъчни цели на една държава, ако финансовата институция попада под юрисдикцията на тази държава и тя има право да наложи на финансовата институция задължение за предоставяне на информация. Счита се, че тръст, който е финансова институция (независимо дали е местно лице за данъчни цели на държава), попада под юрисдикцията на една държава, ако един или повече от попечителите са местни лица на тази държава, освен ако тръстът предоставя цялата информация по този кодекс на друга държава, тъй като е нейно местно лице за данъчни цели. Счита се, че финансова институция (с изключение на тръст), която не е местно лице за данъчни цели (тъй като е фискално прозрачна или попада под юрисдикция, която не предвижда подоходен данък), попада под юрисдикцията на една държава, когато:

а) е учредена съгласно законодателството на тази държава;

б) има място на управление (включително на действително управление) в тази държава, или

в) подлежи на финансов надзор в тази държава.

4. „Попечителска институция“ е всяко образувание, което държи като съществена част от стопанската си дейност финансови активи за чужда сметка. Едно образувание държи финансови активи за чужда сметка като съществена част от стопанската си дейност, ако брутният доход на образуванието от държаните финансови активи и свързаните с тях финансови услуги е равен или надвишава 20 на сто от брутния доход на образуванието през по-краткия от следните два периода:

а) тригодишния период, който приключва на 31 декември преди годината, в която се прави определянето;

б) периода, през който образуванието е съществувало.

5. „Депозитарна институция“ е всяко образувание, което приема влогове в рамките на обичайното извършване на банкова или подобна стопанска дейност.

6. „Инвестиционно образувание“ е всяко образувание:

а) което извършва преимуществено като стопанска дейност една или повече от следните дейности или операции от името и за сметка на клиент:

аа) търговия с инструменти на паричния пазар (чекове, менителници, сертификати за депозит и други) и деривати; търговия с чуждестранна валута, инструменти, представляващи обменни операции, и инструменти, свързани с лихвени проценти и индекси; търговия с прехвърляеми ценни книжа или стокови фючърси;

бб) управление на портфейли на индивидуални клиенти или на колективни инвестиционни схеми или други предприятия за колективно инвестиране;

вв) друга форма на инвестиране, администриране или управление на финансови активи или пари от името на други лица;

б) брутният доход на което се дължи преимуществено на инвестиране, реинвестиране или търговия с финансови активи, ако образуванието се управлява от друго образувание, което е депозитарна институция, попечителска институция, определено застрахователно дружество или инвестиционно образувание, описано в буква „а“.

Едно образувание преимуществено извършва като стопанска дейност една или повече от дейностите, описани в буква „а“, или брутният доход на образуванието се дължи преимуществено на инвестиране, реинвестиране или търговия с финансови активи за целите на буква „б“, ако брутният доход на образуванието, произтичащ от съответните дейности, е равен или надвишава 50 на сто от брутния доход на образуванието през по-краткия от следните два периода: тригодишния период, който приключва на 31 декември от годината, предшестваща годината, в която се прави определянето, или периода, през който образуванието е съществувало.

Понятието „инвестиционно образувание“ не включва образувания, които са активни нефинансови образувания, отговарящи на някой от критериите в т. 48, букви „г“ – „ж“. Настоящата точка се тълкува в съответствие със сходната редакция на определението за „финансова институция“ в препоръките на Групата за финансови действия срещу изпирането на пари (FATF).

7. „Финансов актив“ включва:

а) ценни книжа като дял или акция в дружество; съдружие или действителна собственост в притежавани от широк кръг лица или публично търгувани съдружия или тръстове; дългови ценни книжа, обезпечени или необезпечени облигации или друго доказателство за наличие на дълг;

б) дял в съдружие, стоки, суапове, в това число лихвен суап, валутен суап, базов суап, лихвен таван, лихвен под, суап върху стоки, суап върху дялови ценни книжа, суап върху капиталови индекси и подобни споразумения;

в) застрахователен договор или анюитетен договор;

г) всякакви участия, включително фючърс или форуърден договор или опция, в ценни книжа, дял в съдружие, стока или дериват върху стока, суап, застрахователен договор или анюитетен договор;

д) за целите на FATCA споразумението финансовият актив включва и финансов инструмент или договор с цел инвестиция, като валутна или стокова транзакция, суап за кредитно неизпълнение, суап, базиран на нефинансов индекс, договор с условна главница или други деривативни инструменти.

Финансовият актив не включва пряка собственост в недвижимо имущество, несвързана с дълг.

8. „Определено застрахователно дружество“ е всяко образувание, което е застраховател (или холдинг на застрахователно дружество), което издава или е длъжно да извършва плащания по застрахователен договор с откупна стойност или анюитетен договор.

9. „Финансова институция на участваща юрисдикция“ е:

а) финансова институция, която е местно лице за данъчни цели на участваща юрисдикция, с изключение на клон на финансовата институция, който се намира извън участващата юрисдикция;

б) клон на финансова институция, която не е местно лице за данъчни цели на участваща юрисдикция, който се намира в участваща юрисдикция.

10. „Финансова институция на партньорска юрисдикция“ е:

а) финансова институция, която е местно лице за данъчни цели на партньорска юрисдикция, с изключение на клон на финансовата институция, който се намира извън партньорската юрисдикция;

б) клон на финансова институция, която не е местно лице за данъчни цели на партньорска юрисдикция, който се намира в партньорската юрисдикция.

11. „Неучастваща финансова институция“ е финансова институция по чл. 1, ал. 1, буква „р“ от FATCA споразумението.

12. „Непредоставяща информация финансова институция“ е всяка финансова институция, която е:

а) държавно образувание, международна организация или централна банка, освен в случаите на плащане, произтичащо от задължение във връзка с търговска финансова дейност от вида, извършван от определено застрахователно дружество, попечителска институция или депозитарна институция;

б) пенсионен фонд с широко участие, пенсионен фонд с тясно участие, пенсионен фонд на държавно образувание, на международна организация или централна банка, или освободен издател на кредитни карти;

в) всяко друго образувание с нисък риск да бъде използвано за отклоняване от данъчно облагане, с характеристики, подобни на някое от образуванията, описани в букви „а“ и „б“, и което е включено в списъка на непредоставящите информация финансови институции, посочен в чл. 142г, ал. 1, при условие че статусът на образуванието като непредоставяща информация финансова институция не възпрепятства постигането на целите на настоящия кодекс;

г) освободено предприятие за колективно инвестиране;

д) тръст, доколкото попечителят е предоставяща информация финансова институция, която предоставя цялата информация съгласно задълженията по чл. 142б по отношение на всички сметки на тръста, за които се предоставя информация;

е) за целите на FATCA споразумението – българска финансова институция или друго образувание, което е местно лице на Република България, описани в приложение II на FATCA споразумението като непредоставяща информация българска финансова институция.

13. „Държавно образувание“ означава правителството на Република България, държава – членка на Европейския съюз, или друга юрисдикция, всякакви административни единици и/или политически подразделения на Република България, държава членка или друга юрисдикция (щат, област, окръг или община) или всяка държавна агенция или институция на Република България, държава членка или друга юрисдикция. Това понятие включва съставните части по т. 14, контролираните образувания по т. 15 и административни единици и/или политическите подразделения на Република България, държава членка или друга юрисдикция.

14. „Съставна част“ на Република България, държава членка или друга юрисдикция означава всяко лице, организация, агенция, бюро, фонд, учреждение или друг орган независимо от начина, по който е създаден, които представляват орган на публична власт. Нетните приходи на органа на публична власт трябва да са кредитирани на собствената му сметка или на други сметки на Република България, държавата членка или друга юрисдикция, без никаква част от тях да се използва в полза на частноправни субекти. Съставната част не включва лице, което е суверен, длъжностно лице или ръководител и което действа в лично качество.

15. „Контролирано образувание“ е образувание на Република България, държава членка или друга юрисдикция, което е самостоятелен правен субект и което отговаря на следните условия:

а) образуванието се притежава и контролира изцяло от едно или повече държавни образувания пряко или чрез едно или повече контролирани образувания;

б) нетните приходи на образуванието се кредитират на собствената му сметка или на сметките на едно или повече държавни образувания, без никаква част от тях да се използва в полза на частноправни субекти;

в) в случай на прекратяване активите на образуванието се прехвърлят на едно или повече държавни образувания.

Не се счита, че доход се използва в полза на частноправни субекти, ако те са бенефициери на държавна програма и дейностите по програмата се изпълняват в обществена полза с цел създаване на обществени блага или ако са свързани с администриране на етап от управлението. Независимо от горното се приема, че доходът се използва в полза на частноправни субекти, ако той произтича от използването на държавно образувание за извършване на търговска дейност, като търговска банкова дейност, при която се предоставят финансови услуги.

16. „Международна организация“ е всяка международна организация или изцяло притежавана от нея агенция или институция. Тази категория включва всяка междуправителствена организация, включително наднационална организация, която се състои преимуществено от правителства, има действащо споразумение за седалище с Република България или споразумение, което до голяма степен е от подобен характер, и чийто доход не се използва в полза на частноправни субекти.

17. „Централна банка“ е институция на Република България, държава членка или друга юрисдикция, която съгласно законодателството или правителствен акт е основният орган, който емитира инструменти, предназначени да бъдат в обращение под формата на парична единица, включително и когато е самостоятелен от правителството на държавата субект, независимо дали е притежаван изцяло или частично от Република България, държава членка или друга юрисдикция.

18. „Пенсионен фонд с широко участие“ е фонд, създаден с цел изплащане на обезщетения при пенсиониране, инвалидност или смърт или всяка комбинация от тези събития на бенефициери, които са настоящи или бивши служители, или на лица, посочени от такива служители на един или повече работодатели в замяна на предоставени услуги, при условие че фондът:

а) няма бенефициер, който да притежава повече от 5 на сто от активите на фонда;

б) подлежи на държавно регулиране и предоставя информация на Националната агенция за приходите, и

в) отговаря на едно от следните условия:

аа) фондът е освободен от данъчно облагане върху инвестиционен доход или облагането на такъв доход е отсрочено или се извършва по намалена ставка във връзка със статуса на фонда като пенсионна схема;

бб) фондът получава най-малко 50 на сто от общите вноски от участващи работодатели, с изключение на трансфери на активи от други пенсионни фондове, определени като такива по този кодекс, или от пенсионни сметки, описани в т. 39, буква „а“;

вв) разпределения или тегления на суми от фонда се разрешават само при настъпване на определени събития, свързани с пенсиониране, инвалидност или смърт (с изключение на разпределения с прехвърляне към други пенсионни фондове, определени като такива по този кодекс, или пенсионни сметки, описани в т. 39), като в случаите на разпределения или тегления на суми преди настъпването на такива определени събития се налага неустойка;

гг) вноските, освен разрешени наваксващи вноски, на служители във фонда са ограничени до получения от служителя доход или не могат да надвишават годишно левовата равностойност на 50 000 щатски долара, като се прилагат правилата на чл. 142с за сумиране на сметки.

19. „Пенсионен фонд с тясно участие“ е фонд, създаден с цел изплащане на обезщетения при пенсиониране, инвалидност или смърт на бенефициери, които са настоящи или бивши служители, или на лица, посочени от такива служители, на един или повече работодатели в замяна на предоставени услуги, и отговаря на следните условия:

а) във фонда се осигуряват по-малко от 50 лица;

б) във фонда участват един или повече работодатели, които не са инвестиционни образувания или пасивни нефинансови образувания;

в) вноските на служителя и на работодателя във фонда, освен трансферите на активи от пенсионни сметки, описани в т. 39, буква „а“, са ограничени до получения от служителя доход и обезщетение;

г) участниците, които не са местни лица на Република България, нямат право на повече от 20 на сто от активите на фонда;

д) фондът подлежи на държавно регулиране и предоставя информация на Националната агенция за приходите.

20. „Пенсионен фонд на държавно образувание, международна организация или централна банка“ е фонд, създаден от държавно образувание, международна организация или централна банка за изплащане на обезщетения при пенсиониране, инвалидност или смърт на бенефициери или участници, които са настоящи или бивши служители или на посочени от тях лица, или които не са настоящи или бивши служители, ако обезщетенията на такива бенефициери или участници се предоставят за извършени лични услуги в полза на държавното образувание, международната организация или централната банка.

21. „Освободен издател на кредитни карти“ е финансова институция, която отговаря на следните условия:

а) финансовата институция се счита за такава единствено поради това, че е издател на кредитни карти, приемащ плащане над дължимата наличност по картата и това надплащане не се възстановява незабавно на клиента;

б) към 1 януари 2016 г. финансовата институция прилага политики и процедури, които не позволяват на клиента да извърши надплащане над левовата равностойност на 50 000 щатски долара или гарантират, че всяко надплащане от клиент, което надвишава тази сума, се възстановява на клиента в рамките на 60 дни, като във всеки случай се прилагат правилата на чл. 142с за сумиране на сметки. За тази цел извършеното от клиента надплащане не се отнася до кредитните наличности за оспорени трансакции, но включва кредитни наличности от връщане на стоки. Когато в международен договор за автоматичен обмен на финансова информация, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, е посочена дата, различна от тази по буква „б“, се прилага датата съгласно международния договор.

22. „Освободено предприятие за колективно инвестиране“ е инвестиционно образувание, регулирано като предприятие за колективно инвестиране, при условие че цялото участие в него се държи от или чрез физически лица или образувания, които не са лица, за които се предоставя информация, с изключение на пасивни нефинансови образувания с контролиращи лица, които са лица, за които се предоставя информация. За целите на FATCA споразумението освободено предприятие за колективно инвестиране е това, отговарящо на условията по тази точка, с изключение на случаите, в които участието се държи от физически лица и/или неучастващи финансови институции.

23. „Финансова сметка“ е сметка, поддържана от финансова институция, която включва депозитна сметка, попечителска сметка и:

а) в случай на инвестиционно образувание – всяко капиталово или дългово участие във финансовата институция; независимо от горното понятието „финансова сметка“ не включва капиталово или дългово участие в образувание, което е инвестиционно образувание единствено поради това, че:

аа) предоставя инвестиционни консултации на или действа от името на, или

бб) управлява портфейл на или действа от името на клиент за целите на инвестирането, управлението или администрирането на финансови активи, вложени на името на клиента във финансова институция, различна от това образувание;

б) в случай на финансова институция, която не е посочена в буква „а“ – всяко капиталово или дългово участие във финансовата институция, ако класът на участието е такъв, че да се избегне предоставяне на информация в съответствие с този кодекс;

в) всеки застрахователен договор с откупна стойност и всеки анюитетен договор, сключен или поддържан от финансова институция, различен от несвързан с инвестиции, непрехвърлим, незабавно платим пожизнен анюитет, сключен с дадено лице за изплащане на обезщетения при пенсиониране или инвалидност, предоставени по сметка, която е изключена сметка;

г) за целите на FATCA споразумението, в случай на финансова институция, която не е посочена в буква „а“ – всяко капиталово или дългово участие във финансовата институция, ако:

аа) участието не е регулярно търгувано на място за търговия на ценни книжа;

бб) стойността на прякото или непрякото участие е определена главно на база на активите, които пораждат плащанията с източник в Съединените американски щати, върху които се удържа данък, и

вв) класът на участието е такъв, че да се избегне предоставяне на информация в съответствие с този кодекс;

д) терминът „финансова сметка“ не включва сметки, които са изключени сметки по т. 39.

24. „Депозитна сметка“ включва всяка разплащателна, спестовна, срочна, търговска или влогова сметка, сметка, която се удостоверява с депозитен сертификат, сертификат за спестовна сметка, инвестиционен сертификат, дългов сертификат или друг подобен инструмент, поддържани от финансова институция при обичайното извършване на банкова дейност или подобна стопанска дейност. Депозитната сметка включва също сума, държана от застрахователно дружество по договор с гарантирана инвестиция или подобно споразумение за изплащане или начисляване на съответна лихва.

25. „Попечителска сметка“ е сметка, различна от застрахователен договор или анюитетен договор, по която се държат един или повече финансови активи в полза на друго лице.

26. „Капиталово участие“ в случай на съдружие, което е финансова институция, е участие в капитала или печалбите на съдружието. В случай на тръст, който е финансова институция, се приема, че капиталовото участие се държи от всяко лице, което е считано за учредител или бенефициер на целия или на част от тръста, или от всяко друго физическо лице, което упражнява крайния действителен контрол върху тръста. Лице, за което се предоставя информация, се счита за бенефициер на тръста, ако такова лице има право да получава пряко или непряко задължително разпределение или може да получава пряко или непряко разпределение от тръста по преценка на попечителя.

27. „Застрахователен договор“ е договор, с изключение на анюитетен договор, по силата на който издателят на застрахователната полица се съгласява да изплати обезщетение или определена сума при настъпване на определено случайно събитие, включващо смърт, заболяване, злополука, отговорност или имуществен риск.

28. „Анюитетен договор“ е договор, по който издателят се съгласява да извършва плащания за срок, определен изцяло или отчасти от продължителността на живота на едно или повече лица, включително и договор, считан за анюитетен съгласно законодателството на Република България, държава членка или друга юрисдикция.

29. „Застрахователен договор с откупна стойност“ е застрахователен договор, с изключение на презастрахователен договор за обезщетение, сключен между две застрахователни дружества, който има откупна стойност. За целите на FATCA споразумението откупната стойност е в размер, по-голям от левовата равностойност на 50 000 щатски долара.

30. „Откупна стойност“ е по-голямата стойност между: сумата, която застраховащият има право да получи при разваляне или прекратяване на договора, определена без намаление за евентуална такса при разваляне или заем по полицата, и сумата, която застраховащият може да заема съгласно или във връзка с договора. Независимо от това понятието „откупна стойност“ не включва сума, платима по застрахователен договор:

а) единствено на основание смъртта на лице, застраховано по договор за животозастраховане;

б) като обезщетение за претърпяна телесна повреда или заболяване или друго плащане, предоставящо обезщетение за претърпяна икономическа загуба вследствие на настъпването на застрахователното събитие;

в) като възстановяване на изплатена преди това премия по застрахователен договор, с изключение на договор за животозастраховане, свързан с инвестиции, или анюитетен договор, поради разваляне или прекратяване на договора, намаляване на излагането на риск през действителния срок на договора или произтичащо от коригиране на съобщение или подобна грешка по отношение на премията по договора;

г) като дивидент за застраховащия, с изключение на дивидент при прекратяване, при условие че дивидентът е свързан със застрахователен договор, съгласно който единствените платими обезщетения са посочените в буква „б“;

д) като възстановяване на предварителна премия или премиен депозит по застрахователен договор, за който премията е платима най-малко ежегодно, ако размерът на авансовата премия или на премийния депозит не надвишава следващата годишна премия, която ще бъде платима по договора;

е) за целите на FATCA споразумението букви „а“, „г“ и „д“ не се прилагат и понятието „откупна стойност“ не включва дивидент на застраховащия на база на застрахователния резултат във връзка с договора или съответната група.

31. „Съществуваща сметка“ е:

а) финансова сметка, поддържана от предоставяща информация финансова институция към 31 декември 2015 г.; когато в международен договор за автоматичен обмен на финансова информация, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, е посочена дата, различна от 31 декември 2015г., се прилага датата съгласно международния договор;

б) всяка финансова сметка на титуляр на сметка независимо от датата, на която тази финансова сметка е била открита, ако:

аа) титулярят на сметката притежава в предоставящата информация финансова институция или в нейно свързано образувание в страната и финансова сметка, която е съществуваща сметка по смисъла на буква „а“;

бб) предоставящата информация финансова институция счита финансовите сметки по буква „а“ и всяка друга финансова сметка на титуляря, които са съществуващи сметки по смисъла на буква „б“, като единна финансова сметка за целите на изпълнението на изискванията за стандартите за познаване на клиента по чл. 142р, ал. 1 и за целите на определянето на наличността или стойността на всяка от финансовите сметки, когато се прилагат прагове за наличност по сметки;

вв) при финансова сметка, за която се прилагат МИП процедури, предоставящата информация финансова институция прилага МИП процедурите за сметката по буква „а“;

гг) откриването на финансовата сметка не изисква предоставяне на нова, допълнителна или изменена информация от титуляря на сметката освен за целите на настоящия кодекс;

в) за целите на FATCA споразумението „съществуваща сметка“ е финансова сметка, поддържана от предоставяща информация финансова институция към 30 юни 2014 г.

32. „Нова сметка“ е финансова сметка, поддържана от предоставяща информация финансова институция, открита на или след 1 януари 2016 г., освен когато тя е считана за съществуваща сметка по смисъла на т. 31, буква „б“. За целите на прилагане на FATCA споразумението „нова сметка“ е финансова сметка, открита на или след 1 юли 2014 г. Когато в международен договор за автоматичен обмен на финансова информация, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, е посочена дата, различна от 1 януари 2016 г., се прилага датата съгласно международния договор.

33. „Съществуваща сметка на физическо лице“ е съществуваща сметка с титуляр едно или повече физически лица.

34. „Нова сметка на физическо лице“ е нова сметка с титуляр едно или повече физически лица.

35. „Съществуваща сметка на образувание“ е съществуваща сметка с титуляр едно или повече образувания.

36. „Сметка на малка стойност“ е съществуваща сметка на физическо лице със сумирана наличност или стойност към 31 декември 2015 г., които не надвишават левовата равностойност на 1 000 000 щатски долара. За целите на FATCA споразумението „сметка на малка стойност“ е съществуваща сметка на физическо лице със сумирана наличност или стойност към 30 юни 2014 г., които не надвишават левовата равностойност на 1 000 000 щатски долара.

37. „Сметка на голяма стойност“ е съществуваща сметка на физическо лице със сумирана наличност или стойност към 31 декември 2015 г. или 31 декември на всяка следваща година, които надвишават левовата равностойност на 1 000 000 щатски долара. За целите на FATCA споразумението „сметка на голяма стойност“ е съществуваща сметка на физическо лице със сумирана наличност или стойност към 30 юни 2014 г., 31 декември 2015 г. или 31 декември на всяка следваща година, които надвишават левовата равно­стойност на 1 000 000 щатски долара.

38. „Нова сметка на образувание“ е нова сметка с титуляр едно или повече образувания.

39. „Изключена сметка“ е една от следните сметки:

а) пенсионна сметка, която отговаря на следните условия:

аа) сметката подлежи на регулиране като лична пенсионна сметка или е част от регистрирана или регулирана пенсионна схема за изплащане на обезщетения при пенсиониране, включително на обезщетения при инвалидност или смърт;

бб) сметката се облага при по-благоприятни условия (вноските по сметката, които биха подлежали на данъчно облагане, се приспадат или се освобождават от брутния доход на титуляря на сметката или се облагат с намалена ставка или облагането на доход от инвестиции по сметката се отсрочва или се извършва по намалена ставка);

вв) за сметката се предоставя информация на Националната агенция за приходите;

гг) тегления се извършват, при условие че е достигната определена възраст за пенсиониране или са настъпили инвалидност или смърт, а за тегления преди настъпването на такива определени събития се налагат неустойки;

дд) годишните вноски са ограничени до левовата равностойност на 50 000 щатски долара или по-малко или е определена максимална граница на вноските по сметката за цялата продължителност на живота до левовата равностойност на 1 000 000 щатски долара или по-малко, като във всеки случай се прилагат правилата на чл. 142с за сумиране на сметки; не се счита, че финансовата сметка не отговаря на изискванията на изречение първо само защото по такава финансова сметка могат да се получават активи или средства, прехвърлени от една или повече финансови сметки, които отговарят на изискванията на буква „а“ или „б“, или от един или повече пенсионни фондове, които отговарят на определенията в т. 18 – 20;

б) сметка, която отговаря на следните условия:

аа) сметката подлежи на регулиране като инвестиционен инструмент за цели, различни от пенсиониране, и се търгува регулярно на място за търговия на ценни книжа или подлежи на регулиране като спестовна схема за цели, различни от пенсиониране;

бб) сметката се облага при по-благоприятни условия (вноските по сметката, които биха подлежали на данъчно облагане, се приспадат или се освобождават от брутния доход на титуляря на сметката или се облагат по намалена ставка или облагането на доход от инвестиции по сметката се отсрочва или се извършва по намалена ставка);

вв) тегленията се извършват, при условие че отговарят на специфични критерии, свързани с целта на инвестиционната или спестовната сметка (предоставяне на образователни или медицински придобивки), а за тегления, извършени преди такива критерии да са изпълнени, се налагат неустойки;

гг) годишните вноски са ограничени до левовата равностойност на 50 000 щатски долара или по-малко, като се прилагат правилата на чл. 142с за сумиране на сметки; не се счита, че финансовата сметка не отговаря на изискванията на изречение първо само защото по такава финансова сметка могат да се получават активи или средства, прехвърлени от една или повече финансови сметки, които отговарят на изискванията на букви „а“ и „б“, или от един или повече пенсионни фондове, които отговарят на определенията в т. 18 – 20;

в) договор за животозастраховане със застрахователен период, който ще изтече преди застрахованото лице да навърши 90-годишна възраст, ако договорът отговаря на следните условия:

аа) периодичните застрахователни премии, които не намаляват с времето, се изплащат най-малко веднъж годишно през по-краткия от следните два периода: периода на действие на договора или докато застрахованото лице навърши 90-годишна възраст;

бб) никое лице няма достъп до стойност по договора (чрез теглене, заем или по друг начин), без това да изисква прекратяване на договора;

вв) сумата (освен в случай на обезщетение при смърт), платима при предсрочно прекратяване или при прекратяване на договора, не може да надвишава съвкупните премии, изплатени по договора, след приспадане на сбора от таксите при смърт и/или заболяване и разходите (независимо дали са наложени в действителност) за периода или периодите на действие на договора и всяка сума, платена преди предсрочното прекратяване или преди прекратяването на договора;

гг) страна по договора не е приобретател срещу възнаграждение;

г) сметка, която е държана само като част от наследствена маса, ако документацията за такава сметка съдържа препис от завещанието на починалия или от акта за смърт;

д) сметка, открита във връзка с едно от следните:

аа) съдебно разпореждане или решение;

бб) продажба, замяна или наем на движимо или недвижимо имущество или права, ако сметката отговаря на следните условия:

ааа) сметката е захранена единствено с авансово (начално) плащане, задатък, депозит на сума, подходяща за обезпечаване на задължение, което произтича пряко от сделка, или подобно плащане, или се финансира с финансов актив, който е вложен по сметката във връзка с продажба, замяна или наем на имущество или права;

ббб) сметката е открита и се използва единствено, за да обезпечи задължението на купувача да заплати покупната цена за имущество или права, на продавача да заплати условно задължение или на наемодателя или наемателя да заплати обезщетение за вреди, свързани с отдаденото под наем имущество, както е предвидено в договор за наем;

ввв) активите на сметката, включително полученият по нея доход, се изплащат или се разпределят по друг начин в полза на купувача, продавача, наемодателя или наемателя (включително за изпълнение на задължение на такова лице) при продажба, замяна или отказ от собственост или при прекратяване на договора за наем;

ггг) сметката не е гаранционна сметка по маржин сделки или подобен вид сметка, открита във връзка с продажба или замяна на финансов актив;

ддд) сметката не е свързана със сметка по буква „е“;

вв) задължение на финансова институция, обслужваща обезпечен с недвижимо имущество заем, да задържи част от плащането единствено с цел улесняване на плащането на по-късен етап на данъци или застраховки, свързани с недвижимото имущество;

гг) задължение на финансова институция единствено да улесни плащането на данъци на по-късен етап;

е) депозитна сметка, която отговаря на следните условия:

аа) сметката съществува единствено поради това, че клиент извършва плащане над дължимата сума по кредитна карта или договор за револвиращ кредит и надплатената сума не се възстановява незабавно на клиента;

бб) към 1 януари 2016 г. финансовата институция прилага политики и процедури, които не позволяват на клиента да извърши надплащане над левовата равностойност на 50 000 щатски долара или гарантират, че всяко надплащане от клиент, което надвишава тази сума, се възстановява на клиента в рамките на 60 дни, като при всеки случай се прилагат правилата на чл. 142с; за тази цел извършеното от клиента надплащане не се отнася до кредитните наличности за спорни трансакции, но включва кредитни наличности от връщане на стоки;

ж) всяка друга сметка, която е с нисък риск да бъде използвана за избягване на данъци, с характеристики, които са подобни на някоя от сметките, описани в букви „а“ – „е“, и която е включена в списъка на изключените сметки по чл. 142г, ал. 1, при условие че статусът на такава сметка като изключена сметка не възпрепятства постигането на целите на настоящия кодекс.

40. „Сметка, за която се предоставя информация“ е финансова сметка, която се поддържа от предоставяща информация финансова институция, с титуляр едно или повече лица, за които се предоставя информация, или с титуляр пасивно нефинансово образувание с едно или повече контролиращи лица, които са лица, за които се предоставя информация, при условие че е идентифицирана като такава съгласно процедурите за комплексна проверка.

41. „Лице, за което се предоставя информация“ е:

1. лице от участваща юрисдикция, с изключение на:

а) дружество, чиито акции се търгуват регулярно на едно или повече места за търговия на ценни книжа;

б) дружество, което е свързано образувание с дружество по буква „а“;

в) държавно образувание;

г) международна организация;

д) централна банка;

е) финансова институция;

2. за целите на FATCA споразумението – всяко определено американско лице съгласно чл. 1, ал. 1, буква „аа“ от FATCA споразумението.

42. „Лице от участваща юрисдикция“ е физическо лице или образувание, което е местно лице за данъчни цели на една (или повече) участваща юрисдикция съгласно данъчното й законодателство, или наследствена маса на починало лице, което е било местно лице за данъчни цели на участваща юрисдикция; съдружие, неперсонифицирано дружество с ограничена отговорност или подобна правна договореност (с изключение на тръст, който е пасивно нефинансово образувание), за което не може да бъде определено къде е местно лице за данъчни цели, се счита за установено в юрисдикцията, където е място на неговото действително управление.

43. „Участваща юрисдикция“ е:

а) всяка друга държава – членка на Европейския съюз;

б) всяка друга юрисдикция, с която Република България има действащо споразумение, което предвижда, че юрисдикцията ще предоставя информацията, посочена в чл. 142б, и която е определена в списък, публикуван от Република България и предоставен на Европейската комисия;

в) всяка друга юрисдикция, с която Европейският съюз има действащо споразумение, което предвижда, че юрисдикцията ще предоставя информацията, посочена в чл. 142б, и която е определена в списък, публикуван от Европейската комисия;

г) Съединените американски щати.

44. За целите на прилагане на FATCA споразумението „партньорска юрисдикция“ е юрисдикция, която има действащо споразумение със Съединените американски щати за улесняване на въвеждането в действие на Акта за спазване на данъчното законодателство във връзка със задгранични сметки („FATCA“) и която е определена в списък, публикуван от Службата за вътрешни приходи на Съединените американски щати.

45. „Контролиращи лица“ са физически лица, които упражняват контрол над образувание. В случай на тръст това понятие означава учредителя(ите), попечителя(ите), пазителя(ите), бенефициера(ите) или класа бенефициери и всяко друго физическо лице, което упражнява окончателен действителен контрол над тръста, а в случай на правна договореност, различна от тръст, това понятие означава лица, заемащи равностойни или подобни позиции. Терминът „контролиращи лица“ се тълкува в съответствие с понятието „действителен собственик“ по смисъла на Закона за мерките срещу изпирането на пари и препоръките на Финансовата група за действие срещу изпирането на пари.

46. „Нефинансово образувание“ е всяко образувание, което не е финансова институция.

47. „Пасивно нефинансово образувание“ е:

а) нефинансово образувание, което не е активно нефинансово образувание;

б) инвестиционно образувание по смисъла на т. 6, буква „б“, което не е финансова институция на участваща юрисдикция.

48. „Активно нефинансово образувание“ е нефинансово образувание, което отговаря на някое от следните условия:

а) по-малко от 50 на сто от брутния доход на нефинансовото образувание за предходната календарна година е пасивен доход и по-малко от 50 на сто от активите, държани от нефинансовото образувание през предходната календарна година, са активи, които генерират или се държат с цел генериране на пасивен доход; за целите на тази разпоредба пасивният доход включва дивиденти: лихви или друг приравнен на лихви доход, доход от наем, авторски и лицензионни възнаграждения, анюитети, печалби от разпореждане с финансови активи, търговия с чуждестранна валута, нетен доход от суап и суми, получени по застрахователен договор с откупна стойност;

б) акциите на нефинансовото образувание се търгуват регулярно на място за търговия на ценни книжа или е свързано образувание с образувание, чиито акции се търгуват регулярно на място за търговия на ценни книжа;

в) нефинансовото образувание е държавно образувание, международна организация, централна банка или образувание, което се притежава изцяло от едно или повече от тях;

г) дейностите на нефинансовото образувание или значителна част от тях се състоят от държането (изцяло или частично) на акции в обращение във или от предоставянето на услуги и финансиране на едно или повече дъщерни дружества, които се занимават със сделки или стопанска дейност, различни от тези на финансова институция, с изключение на случаите, когато образуванието функционира (или се представя) като инвестиционен фонд (фонд за дялово инвестиране, фонд за рисково инвестиране, фонд за изкупуване на задлъжнели предприятия и други) или инвестиционен инструмент, чиято цел е придобиване или финансиране на дружества и участие в тези дружества като капиталов актив за инвестиционни цели;

д) нефинансовото образувание не извършва стопанска дейност и не е развивало такава в миналото, но инвестира в активи с намерението да извършва стопанска дейност, различна от тази на финансова институция, за срок 24 месеца от датата на първоначалното му създаване;

е) нефинансовото образувание не е извършвало дейност като финансова институция през последните пет години и е в процес на ликвидация или се преструктурира с цел да продължи или да започне отново да извършва стопанска дейност в област, различна от тази на финансова институция;

ж) нефинансовото образувание извършва преимуществено финансиране и хеджиране на трансакции на или за свързани образувания, които не са финансови институции, и не предоставя услуги по финансиране или хеджиране на други образувания, с които не е свързано образувание, при условие че групата от свързани образувания се занимава преимуществено със стопанска дейност, различна от тази на финансова институция;

з) нефинансово образувание, което отговаря на следните условия:

аа) създадено е и извършва дейност изключително за религиозни, благотворителни, научни, художествени, културни, спортни или образователни цели, или е професионална организация, съюз на предприемачи, търговска камара, работническа организация, земеделска или градинарска организация, гражданско обединение или организация, чиято основна дейност е насочена към повишаване на социалното благосъстояние;

бб) освободено е от облагане с подоходен данък в юрисдикцията, на която е местно лице;

вв) няма участници или членове, които да имат материален интерес от неговия доход или активи;

гг) учредителните документи на нефинансовото образувание или законодателството на юрисдикцията, на която е местно лице за данъчни цели, не допускат доход или активи на нефинансовото образувание да бъдат разпределени или предоставени в полза на частноправен субект или на образувание, което не е създадено с благотворителна цел (освен когато нефинансовото образувание извършва благотворителната си дейност или плаща разумно възнаграждение за предоставени услуги или за закупуване на имущество на пазарни цени);

дд) учредителните документи на нефинансовото образувание или законодателството на юрисдикцията, на която е местно лице, изискват при ликвидация или прекратяване на нефинансовото образувание всички негови активи да бъдат разпределени в полза на държавно образувание или на друга организация с нестопанска цел или да бъдат наследени от юрисдикцията, на която е местно лице;

и) за целите на FATCA споразумението нефинансово образувание, което е установено на територии на Съединените американски щати по чл. 1, ал. 1, буква „б“ от FATCA споразумението и на което всички собственици са местни лица за данъчни цели на тези територии, всяко удържащо данък чуждестранно гражданско дружество или удържащ данък чуждестранен тръст съгласно националното законодателство на Съединените американски щати, както и нефинансово образувание, което е изключено чуждестранно нефинансово образувание по смисъла на раздел VI, буква Б, т. 4(и) от приложение I на FATCA споразумението.

49. „Титуляр на сметка“ е лице, което е вписано или е идентифицирано като титуляр на финансова сметка от финансовата институция, която поддържа сметката. Лице, с изключение на финансова институция, което е титуляр на финансова сметка в полза на или за сметка на друго лице в качеството на агент, попечител, пълномощник, подписващо лице, инвестиционен съветник или посредник, не се счита за титуляр на сметка за целите на този кодекс, а за титуляр на сметката се приема другото лице. При застрахователен договор с откупна стойност или анюитетен договор титуляр на сметката е всяко лице с право на получаване на откупната стойност или с право на промяна на бенефициера по договора. Когато няма лице с право на получаване на откупната стойност или на промяна на бенефициера, титуляр на сметката е всяко лице, посочено в договора като собственик, и всяко лице с право да получи плащане по договора. При настъпване на падежа на застрахователен договор с откупна стойност или на анюитетен договор всяко лице, което има право да получи плащане по договора, се счита за титуляр на сметката.

50. „МИП процедури“ са процедури за комплексна проверка на клиента от страна на предоставящата информация финансова институция за прилагане на мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма или други подобни изисквания, които се прилагат от предоставящата информация финансова институция.

51. „Образувание“ е юридическо лице или правна договореност, включително търговско дружество, съдружие, тръст или фондация.

52. Едно образувание е „свързано образувание“ с друго образувание, когато:

а) едното образувание контролира другото;

б) двете образувания са под общ контрол, или

в) двете образувания са инвестиционни образувания по смисъла на т. 6, буква „б“ и са под общо управление, като това управление изпълнява задълженията за комплексна проверка на такива инвестиционни образувания.

Контрол означава пряка или непряка собственост на повече от 50 на сто от гласовете и/или участието в образуванието.

53. „Данъчен номер“ е данъчен идентификационен номер или негов функционален еквивалент при липсата на данъчен номер. За целите на FATCA споразумението „данъчен номер“ е идентификационен номер на американски федерален данъкоплатец (включително идентификационен номер на работодател, социалноосигурителен номер или индивидуален данъчен идентификационен номер).

54. „Документални доказателства“ са:

а) удостоверение за местно лице, издадено от оправомощен публичен орган (правителство, държавна агенция или община) на юрисдикцията, в която титулярят на сметката е местно лице;

б) по отношение на физическо лице – всеки валиден документ за самоличност, издаден от оправомощен публичен орган (правителство, държавна агенция или община), който съдържа името на лицето и обичайно се използва за установяване на самоличността;

в) по отношение на образувание – всеки официален документ, издаден от оправомощен публичен орган (правителство, държавна агенция или община), който съдържа наименованието на образуванието и адреса на неговото централно управление в юрисдикцията, на която това образувание е местно лице за данъчни цели, или в друга юрисдикция, в която е било учредено или създадено;

г) всеки одитиран финансов отчет, кредитен отчет на трето лице, документи за несъстоятелност или документ, издаден от регулатор на ценни книжа;

д) по отношение на съществуваща сметка на образувание – предоставящата информация финансова институция може да използва като документално доказателство и всяка класификация от своите регистри по отношение на титуляря на сметката, която е била определена въз основа на стандартизирана класификация на икономическите дейности, била е вписана в съответствие с обичайната й стопанска практика за целите на МИП процедурите или за други регулаторни цели (с изключение на данъчни цели) и която е била прилагана преди датата, използвана за класифициране на финансовата сметка като съществуваща сметка, при условие че на предоставящата информация финансова институция не е известно или няма причина да й е известно, че такава класификация е невярна или ненадеждна.

55. „Стандартизирана класификация на икономическите дейности“ означава Националната класификация на икономическите дейности или друга стандартизирана класификация, използвана за класифициране на предприятия по вид на извършваната стопанска дейност за цели, различни от данъчни цели.

56. „Промяна в обстоятелствата“ е получаване на допълнителна информация, отнасяща се до или противоречаща на статуса на дадено лице, която включва всяка промяна или добавяне на информация:

а) по сметката за титуляря (включително добавяне, замяна или друга промяна на титуляря на сметката);

б) по всяка свързана сметка, при прилагане на правилата за сумиране на сметки по чл. 142с, ако такава промяна или добавяне на информация засяга статута на титуляря на сметката.

57. „Сметка, поддържана от финансова институция“ е, както следва:

а) в случаите на попечителска сметка – от финансовата институция, която е попечител на активите по сметката (включително финансова институция, която държи активи на името на посредник/брокер за титуляр на сметка в такава институция);

б) в случаите на депозитна сметка – от финансовата институция, която е длъжна да извършва плащания по сметката (с изключение на агент на финансова институция, независимо дали този агент е финансова институция);

в) в случаите на капиталово или дългово участие във финансова институция, което съставлява финансова сметка – от тази финансова институция;

г) в случаите на застрахователен договор с откупна стойност или анюитетен договор – от финансовата институция, която е длъжна да извършва плащания по договора.

58. „Адрес на централно управление на образувание“ е мястото, на което се намира неговото действително управление, и изключва адрес, използван единствено за целите на кореспонденцията, освен ако това е единственият адрес на образуванието, посочен като негов регистриран адрес в устройствените му документи.

59. „Групов застрахователен договор с откупна стойност“ е застрахователен договор с откупна стойност, който:

а) осигурява застрахователно покритие на физически лица, които са свързани чрез работодател, търговско сдружение, синдикална организация или друго сдружение или група;

б) изисква заплащане на премия за всеки член на групата (или подгрупа в рамките на групата), която е определена, без да се вземат предвид индивидуални здравни характеристики, различни от възраст, пол и навици по отношение на тютюнопушенето на члена (на подгрупата) на групата (или на подгрупата в рамките на групата).

60. „Групов анюитетен договор“ е анюитетен договор, по който:

а) ползващи лица са физически лица, които са свързани чрез работодател, търговско сдружение, синдикална организация или друго сдружение или група, и

б) срещу плащане на договорена премия се осигурява пожизнен или срочен анюитет, платим незабавно или след определен период, в който се плащат дължимите премии по договора.“

2. В § 2б думите „както и“ се заличават, накрая се поставя запетая и се добавя „както и на Директива 2014/107/ЕС на Съвета от 9 декември 2014 г. за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане (ОВ, L 359/1 от 16 декември 2014 г.)“.

Преходни и заключителни разпоредби

§ 54. Неприключените към датата на влизането в сила на този закон производства по чл. 235, чл. 236 и по глава двадесет и шеста се довършват по досегашния ред.

§ 55. Първата година, за която се обменя информация между изпълнителния директор на Националната агенция за приходите и компетентните органи на участващите юрисдикции, е 2016 г., освен ако в международен договор за автоматичен обмен на финансова информация, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, е посочена различна година.

§ 56. Първата година, за която се обменя информация между изпълнителния директор на Националната агенция за приходите и компетентните органи на Съединените американски щати, е 2014 г.

§ 57. За целите на FATCA споразумението предоставящата информация финансова институция предоставя информация, както следва:

1. за 2014 г. – данните по чл. 142б, ал. 1, т. 1 – 5;

2. за 2015 г. – данните по чл. 142б, ал. 1, т. 1 – 8, с изключение на т. 6, буква „б“;

3. за 2016 г. и всяка следваща година – дан­ните по чл. 142б, ал. 1, т. 1 – 8.

§ 58. За целите на FATCA споразумението първото определяне на наличността или стойността на съществуваща сметка, за която се предоставя информация, се извършва към 30 юни 2014 г.

§ 59. За целите на FATCA споразумението предоставящата информация финансова институция е необходимо да бъде регистрирана на интернет страницата на Службата по вътрешни приходи на Съединените американски щати преди първото предоставяне на информация.

§ 60. Предоставящата информация финансова институция трябва да приключи прегледа на съществуващи сметки на физически лица на голяма стойност в срок до 31 декември 2016 г. и на съществуващи сметки на физически лица на малка стойност в срок до 31 декември 2017 г.

§ 61. Предоставящата информация финансова институция трябва да приключи прегледа на съществуващи сметки на образувания със сумарна наличност или стойност над левовата равностойност на 250 000 щатски долара в срок до 31 декември 2017 г.

§ 62. За целите на FATCA споразумението предоставящата информация финансова институция трябва да приключи прегледа на съществуващи сметки на образувания със сумарна наличност или стойност над левовата равностойност на 250 000 щатски долара в срок до 30 юни 2016 г.

§ 63. Предоставящите информация финансови институции привеждат дейността си в съответствие с разпоредбите на този закон в едномесечен срок от влизането му в сила.

§ 64. В Кодекса за застраховането (обн., ДВ, бр. 103 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г., бр. 30, 33, 34, 54, 59, 80, 82 и 105 от 2006 г., бр. 48, 53, 97, 100 и 109 от 2007 г., бр. 67 и 69 от 2008 г., бр. 24 и 41 от 2009 г., бр. 19, 41, 43, 86 и 100 от 2010 г., бр. 51, 60 и 77 от 2011 г., бр. 21, 60 и 77 от 2012 г. и бр. 20, 70 и 109 от 2013 г.) в чл. 94, т. 8 след думите „прилагането на“ се добавя „чл. 142б, ал. 1 и“.

§ 65. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г., бр. 53 и 59 от 2007 г., бр. 67 от 2008 г., бр. 105 от 2011 г., бр. 98 от 2014 г. и бр. 22, 41, 50, 61 и 62 от 2015 г.) в чл. 85, ал. 3 думите „чл. 249, ал. 2 и 3“ се заменят с „чл. 249, ал. 2 – 6“.

§ 66. В Закона за кредитните институции (обн., ДВ, бр. 59 от 2006 г.; изм., бр. 105 от 2006 г., бр. 52, 59 и 109 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 23, 24, 44, 93 и 95 от 2009 г., бр. 94 и 101 от 2010 г., бр. 77 и 105 от 2011 г., бр. 38 и 44 от 2012 г., бр. 52, 70 и 109 от 2013 г., бр. 22, 27, 35 и 53 от 2014 г. и бр. 14, 22, 50 и 62 от 2015 г.) се правят следните допълнения:

1. Създава се чл. 56а:

„Чл. 56а. (1) Българската народна банка създава и поддържа електронна информационна система за номерата на банковите сметки, техните титуляри и упълномощените да се разпореждат със сметките лица, както и за лицата, наематели на сейфове в банки.

(2) Банките предоставят на БНБ информацията по ал. 1 ежемесечно.

(3) Достъп до информация от системата имат:

1. органите на съдебната власт (съдилища, прокуратура и следствени органи);

2. Главна дирекция „Национална полиция“ и Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ на Министерството на вътрешните работи;

3. Държавна агенция „Национална сигурност“;

4. Националната агенция за приходите;

5. Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество.

(4) Физически и юридически лица могат да получават при поискване информация от БНБ за съдържащата се за тях информация в системата.

(5) Достъпът до системата на органите и институциите по ал. 3 се осъществява във връзка с изпълнение на служебните им задължения по повод на конкретни проверки, данни за които се регистрират в специален регистър на всеки от органите и институциите.

(6) Право на достъп до системата имат лицата, които управляват и представляват органите и институциите по ал. 3, или оправомощени от тях длъжностни лица при спазване на задължение за опазване тайната на получената информация. Органите и институциите по ал. 3 приемат и прилагат вътрешни правила за ефективен контрол върху оправомощените лица с право на достъп до информацията по ал. 1.

(7) За достъпа до системата органите и институциите по ал. 3 и лицата по ал. 4 заплащат такса, определена от БНБ с наредбата по ал. 8 въз основа на извършени разходи.

(8) Обхватът, редът и сроковете на подаване на информация от банките в системата, както и за получаване на информация от системата от съответните оправомощени институции и лица се определят с наредба на БНБ.

(9) Информацията по ал. 1 се съхранява в срок от 5 години от датата на нейното постъпване в БНБ.“

2. В чл. 62, ал. 11 накрая се поставя запетая и се добавя „както и информацията по чл. 142б, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс“.

§ 67. В Закона за Националната агенция за приходите (обн., ДВ, бр. 112 от 2002 г.; изм., бр. 114 от 2003 г., бр. 105 от 2005 г., бр. 105 от 2006 г., бр. 109 от 2007 г., бр. 12, 32, 42 и 95 от 2009 г., бр. 15, 51, 54, 97, 98 и 99 от 2010 г., бр. 38 и 94 от 2012 г., бр. 109 от 2013 г. и бр. 60 от 2015 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 3:

а) в ал. 4, изречение първо накрая се добавя „и не се дължат местни данъци и такси“;

б) в ал. 5, изречение второ думите „Бързоразвалящи се стоки“ се заменят със „Стоки“;

в) в ал. 6 думите „бързоразвалящи се“ се заличават;

г) в ал. 12 след думата „съхраняването“ се поставя запетая и се добавя „управлението“.

2. Създава се чл. 13а:

„Дисциплинарно наказващи органи и срокове за налагане на дисциплинарни наказания

Чл. 13а. (1) Дисциплинарните наказания на държавните служители в агенцията се налагат от органа по назначаването, а на служителите, заемащи длъжност по трудово правоотношение – от техния работодател.

(2) Дисциплинарните наказания се налагат от дисциплинарно наказващия орган не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му.“

3. В чл. 16, ал. 2:

а) точка 1 се изменя така:

„1. първоначална професионална подготовка;“

б) създава се нова т. 2:

„2. въвеждащо базово обучение на новоназначените служители, органи по приходите, което се провежда в срок до три месеца от издаването на акта за назначаване;“

в) досегашните т. 2 и 3 стават съответно т. 3 и 4.

§ 68. В Закона за пазарите на финансови инструменти (обн., ДВ, бр. 52 от 2007 г.; изм., бр. 109 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 24, 93 и 95 от 2009 г., бр. 43 от 2010 г., бр. 77 от 2011 г., бр. 21, 38 и 103 от 2012 г., бр. 70 и 109 от 2013 г., бр. 22 и 53 от 2014 г. и бр. 14, 34 и 62 от 2015 г.) в чл. 35, ал. 5 се правят следните изменения и допълнения:

1. В т. 1 съюзът „или“ се заличава.

2. Създава се нова т. 2:

„2. по реда на дял втори, глава шестнадесета, раздел ІІІа от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, или“.

3. Досегашната т. 2 става т. 3.

§ 69. В Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 63 от 2006 г.; изм., бр. 86, 105 и 108 от 2006 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2007 г. – бр. 37 от 2007 г.; изм., бр. 41, 52, 59, 108 и 113 от 2007 г., бр. 106 от 2008 г., бр. 12, 23, 74 и 95 от 2009 г., бр. 94 и 100 от 2010 г., бр. 19, 77 и 99 от 2011 г., бр. 54, 94 и 103 от 2012 г., бр. 23, 30, 68, 98, 101, 104 и 109 от 2013 г., бр. 1, 105 и 107 от 2014 г. и бр. 41 и 79 от 2015 г.) в чл. 131, ал. 4 думите „чл. 254, ал. 7“ се заменят с „чл. 254, ал. 9“.

§ 70. В Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (обн., ДВ, бр. 73 от 2010 г.; изм., бр. 88 от 2010 г., бр. 26 и 43 от 2011 г., бр. 44 и 73 от 2012 г., бр. 66, 68 и 70 от 2013 г., бр. 53 и 98 от 2014 г., бр. 14, 56 и 79 от 2015 г.) в чл. 58, ал. 1, т. 3 думите „чл. 182, ал. 2, т. 2, буква „б“ или по чл. 221, ал. 6, т. 2“ се заменят с „чл. 182, ал. 2, т. 2 или по чл. 221, ал. 6“.

§ 71. Законът влиза в сила от 1 януари 2016 г., с изключение на § 66, т. 1 относно електронната информационна система, който влиза в сила от 1 януари 2017 г.

Законът е приет от 43-то Народно събрание на 20 ноември 2015 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Председател на Народното събрание: Цецка Цачева

7673