Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Новини
Повече от 2000 жалби и предложения на граждани и организации са постъпили в приемната на Народното събрание през 2008 г.
04/01/2009

Повече от 2000 жалби и предложения на граждани и организации са постъпили в приемната на Народното събрание през 2008 г.

4 януари 2009 г.

През 2008 г. до Народното събрание и председателя на парламента са изпратени 2098 сигнали и предложения от граждани, инициативни комитети, граждански организации и сдружения и органи на местната власт. Това показва справка, изготвена от Приемната на парламента.

На 369 от постъпилите сигнали е отговорено, по 402 е възложено на съответните компетентни институции да бъде извършена проверка, а 787 са предоставени за становище или за сведение на постоянните парламентарни комисии.

Без отговор са оставени 540 преписки, сред които анонимни сигнали, сигнали, по които вече има становище от компетентния орган, копия от жалби до други органи, изпратени до Народното събрание за сведение.

От Приемната на Народното събрание отбелязват, че анализът на получените писма дава актуална информация за дневния ред на обществото, за проблемите в секторите на икономиката, за различните възрастови, социални и професионални групи, както и за ефекта от прилагането на приетите закони или за необходимостта от промени в тях.

Стотици декларации, подписки, протести и становища са получени по време на обсъждането и приемането на Закона за защита на животните. Български и германски еколози настояваха да бъдат ликвидирани евтаназията на животните и кучешките приюти и след кастрация бездомните кучета да бъдат връщани по естествените си местообиталища. Постъпилите предложения своевременно са предоставени на Комисията по земеделието и горите и голяма част от тях са взети предвид при обсъждането на законопроекта.

През 2008 г. чрез Интерент българи, живеещи в чужбина, изпратиха много писма до Народното събрание с искане за по-бързо законодателно уреждане на въпроса със здравните им осигуровки. Този дългогодишен проблем беше решен с приемането на промени в Закона за здравното осигуряване, с който българите, пребиваващи дългосрочно в чужбина, бяха освободени от заплащане на здравни вноски – и то при опростена процедура за освобождаване.

Друг законопроект, който предизвика широка обществена дискусия и по който са получени много, при това често диаметрално противоположни мнения и предложения, бе Законопроектът за управление на етажната собственост.

В стотици протестни писма и организирани протестни подписки гражданите, които имат домашни животни, реагираха остро срещу включена в законопроекта разпоредба, която предвиждаше собствениците на жилища в сграда – етажна собственост, да искат разрешение от своите съседи, за да могат да отглеждат в апартамента си домашен любимец. Остра бе реакцията срещу този текст и на много от народните представители и по време на второто четене на законопроекта тази разпоредба отпадна.

Негативна бе и реакцията на гражданите към предложението да се задължат собствениците на жилища в сгради – етажна собственост, да регистрират сдружения и фирмите – доставчици на вода, електроенергия и топлоенергия да сключват договори директно с тях. Тази идея бе заложена в Законопроекта за управление на етажната собственост и Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност, но след многобройни дискусии бе отхвърлена.

По Интеренет и с писма до Народното събрание са получени десетки възражения от българи от страната и от чужбина срещу внесените от Министерския съвет проектоизменения в Закона за народната просвета в частта, която предвиждаше отпадане на държавните изисквания за владеене на българския книжовен език. Този проект породи разгорещени дебати в обществото, в медиите и в пленарната зала. Общественото мнение, подкрепено от мнозинството от народните представители, бе взето предвид и изискването за владеене на книжовния български език  се запази.

През годината постъпиха много писма на родители срещу въвеждането на задължително училищно обучение от 6-годишна възраст и протести от кметове, общински съвети и училищни ръководства срещу закриването на училищата в редица малки населени места поради оптимизацията на училищната мрежа. По тях бе изискано становище от Министерството на образованието и науката, което изрично потвърди, че на този етап не се обсъжда идея децата да тръгват по-рано на училище, а провежданата оптимизация на училищната мрежа има за цел преди всичко да се осигури качествено образование на всички деца, което е невъзможно в условията на слети паралелки.

Кметове и председатели на общински съвети потърсиха съдействие от парламента за запазване на училищата в техните селища, въпреки рязко намалелия брой на учениците. По всеки подаден сигнал бе възложена и извършена проверка в  Министерството на образованието и в съответната община за възможностите за запазване на учебното заведение чрез дофинансирането му от бюджета на общината или чрез включването му в списъка на „защитените училища”.

Фармацевтични организации настояваха в писма до парламента за промени в Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина и отпадане на ограничението за създаване на аптечни вериги. Търговски дружества пък протестираха срещу изискването собственици на аптеки да могат да бъдат само магистър-фармацевти. Всички предложения бяха предоставени за обсъждане в Комисията по здравеопазването и някои от тях залегнаха в законопроекти, подготвени от народни представители.

Много от исканията на гражданите бяха свързани с възможността за прехвърляне или изплащане на лихвоточките по многогодишни жилищно-спестовни влогове в ДСК. С последните промени в Закона за уреждане правата на гражданите с многогодишни жилищно-спестовни влогове значителна част от тях ще бъдат удовлетворени.

Фондации на родители и неправителствени организации настояваха за промяна на законодателството в областта на закрилата на децата. По този повод Народното събрание прие Декларация за децата на България.

С наближаването на парламентарните избори през следващата година все повече граждани и неправителствени организации настояват за разработване и приемане на нов Избирателен кодекс, за актуализиране на избирателните списъци и по-строги санкции за купуването на гласове. Народни представители вече са внесли в Народното събрание законопроекти за усъвършенстване на изборното законодателство, които ще бъдат приоритетни през следващата сесия.

В своя декларация до парламента Камарата на следователите подкрепиха предложените от Висшия съдебен съвет промени в НПК, касаещи мястото на следствието.

Отделни мнения и предложения бяха получени и във връзка със Закона за концесиите, Закона за българското Черноморско крайбрежие, Закона за лова и опазване на дивеча, Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, Закона за допитване до народа, Закона за адвокатурата, Закона за опазване на околната среда,  Закона за отбраната на РБ и др.

Освен към предложенията за законодателни промени, обществото, както винаги, е най-чувствително към проблемите, които засягат жизнения стандарт – размерът, индексирането и преизчисляването на пенсиите, цените на горивата, електроенергията, топлинната енергия, хранителните стоки, размерът, срока и условията за отпускане на социални помощи, работата на ТЕЛК и НЕЛК, достъп до качествено здравеопазване и лечение, замразените плащанията от европейските фондове и др.

Продължиха да пристигат писма и декларации от пенсионери и техните организации с искания за промени в социалната политика, за преизчисляване на пенсиите, отпуснати преди 2000 г. и за увеличаване на всички пенсии. С обсъждането на възможностите за удовлетворяване на тези искания бяха ангажирани както цялото правителство, така и съответните постоянни парламентарни комисии.

След анализ на състоянието на икономиката и на данните за изпълнението на държавния бюджет бе взето решение след индексирането им през юли всички стари пенсии да бъдат преизчислени през октомври 2008 г. на база осигурителния доход за 2007 г. Извършени бяха и редица други промени в Кодекса за социално осигуряване – увеличаване тежестта на всяка година трудов стаж, с което се увеличат личните коефициенти и се стимулира по-късното пенсиониране без да се увеличава възрастта за пенсиониране, увеличаване срока на платеното майчинство и на размера на детските добавки и на обезщетенията за безработица и др.

Десетки писма от работници и професионални съюзи се получиха по повод финансовите проблеми на МК „Кремиковци” – работещите в комбината настояваха държавата да съдейства за запазване и укрепване на комбината. В средата на юни след митинг-шествие в парламента бе внесена декларация от професионалните организации на КТ „Подкрепа”, която председателят на НС  предостави за разглеждане и становище на министър-председателя, министъра на икономиката и енергетиката и постоянните парламентарни комисии по икономическата политика, по околната среда и водите и по европейските въпроси. В своето становище министърът на икономиката и енергетиката потвърди готовността на министерството да работи активно за решаване на кризата в „Кремиковци”, за удължаване на срока за изпълнение на индивидуалния план за жизнеспособност на комбината, както и за завършване на процеса на смяна на собственика при най-благоприятни за комбината и за работещите в него условия.

Друга съществена тема в писмата на граждани и граждански организации бе опазването на околната среда. Екологични организации изпратиха сигнали за замърсяване на въздуха, за изсичането на гори, за извършващо се строителство в природни паркове.

Както всяка година, през декември, когато се обсъжда държавният бюджет, в Народното събрание бяха получени множество писма от граждани, обществени и граждански организации и общински ръководства, които настояват в бюджета да бъдат предвидени средства за определени цели или проекти – за  увеличаване на средствата за пенсии, здравеопазване и образование, за директни плащания в селското стопанство, за програмата „Ин витро”, за доизграждането на магистрала „Хемус” и др. Всички предложения са предоставени на Комисията по бюджет и финанси.

В сигналите на граждани, сдружения и организации се наблюдава повишена нетърпимост към пропуски в работата на служители от съдебната система, правоохранителните органи и органите на централната и местната изпълнителна власт. Анализите на експертите в Приемната на Народното събрание сочат, че българските граждани все повече опознават и отстояват правата си на пълноправни членове на Европейската общност и настояват да бъдат равностойни партньори на държавните институции, особено при формирането и осъществяването на държавната политика в областта на социалното осигуряване, здравеопазването, образованието и защитата на човешките права на различни социални и възрастови групи.

Форма за търсене
Ключова дума
Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

Видео излъчване от Народното събрание

Избор на председател, заместник–председатели и секретар на Централната избирателна комисия

Избор на подуправител на БНБ - Банков надзор





    Последни новини