Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Новини
2009 г. за българското общество е година на осмисляне на изминалите 20 години и на избор как да продължи развитието на България, каза Георги Пирински на Възпомeнателния колоквиум по повод годишнината от посещението на френския президент Франсоа Митеран в България
19/01/2009


2009 г. за българското общество е година на осмисляне  на изминалите 20 години и на избор как да продължи развитието на България, каза Георги Пирински на Възпомeнателния колоквиум по повод годишнината от посещението на френския президент Франсоа Митеран в България


19 януари 2009 г.


2009 г. за българското общество е година на равносметка, на осмисляне на изминалите 20 години и на избор как да продължи развитието на България, каза на 19 януари 2009 г. председателят на Народното събрание Георги Пирински в словото си на откриването на Възпомeнателен колоквиум по повод двадесетата годишнина от посещението на президента на Франция Франсоа Митеран в България.


Председателят на парламента посочи, че това осмисляне и тази равносметка особено удачно започват с възпоменанието за закуската от 19 януари 1989 г., защото връщат към онези отправни начала, въжделения, стремежи, които са вдъхновили всички, които искаха да видят България съвременна, свободна, европейска демократична държава. Срещата, провела се в посолството на Франция в София, влиза в историята с качеството си на силен импулс към промяна, в резултат на прекия контакт между ангажирани с каузата на демокрацията, свободата, правата на човека видни български личности и президента на Френската република - представителя на страната, дала на човечеството две столетия по-рано Декларацията за правата на човека и гражданина, отбеляза Георги Пирински. Последвалата среща със студентите в Софийския университет е убедително доказателство, че импулсът, даден на разговора сутринта, има благодатна почва сред българската младеж, сред цялото българско общество.


Форумът, организиран от посолството на Франция у нас, се проведе в Българската академия на науките. На него бяха поканени министърът на външните работи Ивайло Калфин, бившият министър на външните работи на Франция Ролан Дюма, председателят на Комисията по външна политика на НС и ексминистър на външните работи Соломон Паси, бившият заместник-министър на външните работи Стефан Тафров и държавният съветник и ексдипломатически съветник на президента Митеран Жан Мюзители.


Уважаеми г-н президент,


Уважаеми министри, народни представители,


Ваше превъзходителства,


дами и господа!


Уважаеми г-н посланик на Френската република,


Позволете първо да Ви благодаря за поканата, за честта, която ми оказвате – заедно с президента Желев и с Вас да участвам в откриването на този колоквиум днес тук! Позволете също да изразя и личния си поздрав към Вас, че предприехте тази инициатива - с поредица от конкретни прояви да отбележим заедно 20-та годишнина от първото посещение на президент на Френската република в България, посещение, което на свой ред отбеляза началото на един цял нов период в развитието на обществено-политическия живот на България и в развитието на двустранните отношения.


Срещата, провела се сутринта на 19 януари 1989 г. в посолството на Франция в София, влиза в историята с качеството си на силен импулс към промяна, каквато протече в България, в резултат на станалия пряк контакт между категорично ангажирани с каузата на демокрацията и свободата, на правата на човека видни български личности и президента на Френската република, представителя на страната, дала на човечеството две столетия по-рано Декларацията за правата и свободите на човека и гражданина, станала носител на ценностите, залегнали в основата на съвременното цивилизовано човешко общество. Последвалата същия ден среща със студентите в Софийския университет остава паметна в съзнанието на френския президент и е едно убедително доказателство, че импулсът, даден на срещата сутринта, има благоприятна, благодатна почва сред българската младеж, сред цялото българско общество.


Днес, когато се връщаме към случилото се преди 20 години, очевидно сме длъжни, призвани сме, да отдадем своята почит и признание на личността на Франсоа Митеран и да се постараем да открием в тази личност кое тогава се оказа така важно и неповторимо и кое е живо и значимо за днешния и за утрешния ни ден. Преди всичко безспорно това е неговата дълбока не просто убеденост, а качеството му на носител именно на тези най-съкровени ценности на човешкото битие – свободата, демокрацията, правото на отделния човек да бъде свободен. Очевидно това е бил и импулсът, който го е подтикнал да осъществи поредицата си от срещи в три Източноевропейски страни в течение на 1989 г., очевидно е, че и дълбокото му историческо съзнание и чувство за световна култура е наредила България като страна за посещения наред с такива страни като тогавашна Чехословакия и Полша.


На второ място, неговата отдаденост на европейската идея, на общността на европейските народи, на историческата повеля, която той така дълбоко чувстваше – Европа да бъде обединена, Европа да бъде освободена от бариерите и границите, които отделят едни народи от други, и Европа да намери своята пълноценна изява и реализация като един общ континент на свободни хора.


И, разбира се, не на последно място, неговото качество на носител на френската култура, неговата дълбока отдаденост и преданост на френската цивилизация, интелект, душевност, духовност. Очевидно тези негови качества му позволиха да почувства в онези контакти, които е имал тогава в българското общество, че в България има мощни, трайни основи за това общуване въз основа на тези начала, на които той бе отдаден. Това усещане и този контакт станаха и онази много трайна почва, която през изминалите 20 години след протеклите промени, отреди на френско-българските отношения особено място във възстановените и развитите контакти на България със страните от Западна Европа.


2009 г. за нас като българско общество очевидно е година на равносметка, година на осмисляне – какво ни дадоха тези 20 години, какви нови проблеми породиха. Разбира се, година, в която ние ще изберем как да продължи развитието на България. Това осмисляне и тази равносметка ми се струва, че особено удачно започва с възпоменанието за закуската от 19 януари 1989 г., защото ни връща към онези първи отправни начала, въжделения, вълнения, стремежи, които вдъхновиха от различните сектори на българското общество всички онези, които искаха да видят България съвременна, свободна, европейска демократична държава.


Затова нека още веднъж да благодарим и на господин посланика, да благодарим и на нашите гости от Франция, на министъра на външните работи господин Дюма - сам участник и активно допринесъл за успеха на тези срещи, на неговите френски колеги. Да им кажем още веднъж добре дошли и че се радваме, че са сред нас и нека заедно да извървим този път на преосмисляне, започвайки с този така добре дошъл колоквиум. Още веднъж благодаря за тази възможност, пожелавам наистина едно преживяване, което ще остане в съзнанието ни за дълго.


Благодаря ви за вниманието!

Форма за търсене
Ключова дума
Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

Видео излъчване от Народното събрание





    Последни новини