Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Новини
Слово на председателя на Народното събрание Георги Пирински на заключителното заседание на 40-то Народно събрание
25/06/2009

Слово на председателя на Народното събрание Георги Пирински на заключителното заседание на 40-то Народно събрание

25 юни 2009 г.


Уважаеми г-н президент,

Уважаеми г-н министър-председател,

Колеги народни представители,

Уважаеми министри,

Ваше Високопреосвещенство,

Уважаеми дами и господа!

Независимо, че днешното заседание е тържествено, ние сме изправени пред предизвикателството да направим трезва и обективна равносметка на мястото на 40-то Народно събрание в политическия живот на страната ни. Тя е нужна преди всичко на гражданите, на обществото ни.

Кое е определящото за този парламент, кое е същественото за неговата работа? През последните седмици и дни отново прозвучаха различни отговори на този въпрос, различни оценки. Те зависят от гледната точка, от базата, от която се пристъпва към формулирането им.

По традиция един парламент отчита работата си с броя на приетите от него закони, от периметрите на парламентарния контрол, с равнището и честотата на международните контакти. Тези показатели отреждат на 40-то Народно събрание водещо място в съвременната парламентарна история на страната. Със 718-те приети закони, двете поправки на Конституцията и шестте кодекса в основни сфери на правото, тази парламент остава като легислатура с особено висока интензивност на законодателна дейност.

Ако не осъзнае реалните измерения на същностната работа на 40-то Народно събрание, обществото ни ще се лиши от ясното виждане за ключовото значение на приетите законови норми, засягащи пряко живота и интересите на всеки гражданин, на всяка фирма, на отделните общности и на страната като цяло. Слепотата за нормите, призвани да осигурят правов ред в живота ни, има само един резултат – широкото отваряне на вратите за беззаконието, произвола и в крайна сметка - за ерозията на държавата ни.

Същевременно през целия период на дейност на това Народно събрание отново звучаха оценките за дейността му от гледна точка на протичането на парламентарния процес – от перипетиите през първите дни и седмици на формиране на парламентарно мнозинство, излъчване на кабинет, през трансформациите в статута на парламентарните групи и на отделни народни представители, до перманентните въпроси за кворума и за начина на гласуване, останали без задоволителни за обществото решения и от нас в този парламент. Гледна точка и оценки, които имат своите основания и които също не можем и не бива да подминем или пренебрегнем.

Но истинската равносметка за извършеното от 40-то Народно събрание не може нито да се сведе до простия отчет за обема и сложността на приетите закони и зададените въпроси, нито да остане на нивото на политическата конюнктура и процедурната практика. Убеден съм, че такава равносметка можем да направим, само ако си поставим въпроса какъв е приносът на този парламент за съдбините на България в перспектива, какво направи той не само за днешния, но главно за утрешния ден на гражданите на страната, за бъдещето на обществото ни.

В тази светлина напред излиза стореното от нас за присъединяването на Република България като пълноправен член на Европейския съюз. Нека и днес още веднъж осъзнаем, че 40-то Народно събрание има свой първостепенен по значение принос в осъществяването на националната кауза за равноправен европейски статут на България, за житие на нейните гражданки и граждани по високите европейски стандарти за свобода, достойнство и демократичен правов ред.

Кауза, останала обединяваща за всички без изключение реални политически формации и парламентарни сили през всичките вече двадесет години на промени и изпитания. Кауза, наследена още от възрожденските дейци и от строителите на нова България, паметта, за чийто пример отново имахме възможност да осъвременим по повод на 130-та годишнина на Учредителното събрание и Търновската конституция.

Но и това мерило – европейското - за извършеното от нас изисква да видим, наред с безспорния принос, също и проблемните страни, проявили се и в дейността на парламента.

Става дума за такива проблеми като начина на транспониране на европейските норми в нашето законодателство, за взаимодействието с изпълнителната власт при участието в органите на Съюза и усвояването на еврофондовете, за новата самостоятелна роля на националния парламент при преценката кое да е предмет на общностен регламент и кое следва да остане право на самостоятелно уреждане.

Но все по-централно място започват да заемат групата проблеми, свързани със самото функциониране на нашия политически модел, за способността му да осигурява на гражданите именно онова качество на живот – материален, духовен, политически- което те разбират, очакват и изискват като европейско. Разбира се, не тук и сега е мястото и времето за така необходимата на обществото ни дискусия по този жизненоважен кръг въпроси.

И днес обаче е наложително да споделим разбирането, че отправна точка и определящ критерий за отговорност, пристъпвайки към тях, може и следва да бъде Конституцията на нашата парламентарна република с нейните норми за непосредственото и чрез държавните органи осъществяване на народния суверенитет, за отговорността на политическите партии за формирането и изразяването на политическата воля на гражданите, за мястото на сдруженията на гражданите за защита на разностранните им интереси, за управление според Конституцията и законите на страната.

Това е полето, което остава открито за работа и развитие от следващия 41-ви парламент. В началото на това Народно събрание не липсваха предсказания за преждевременния му край, за нетрайния характер на коалиционното мнозинство. Свидетели бяхме и на опитите да се провокира парламентарна криза и блокиране на работата му в заключителния етап от мандата. Практиката опроверга предсказанията и обезсили покушенията срещу парламента.

И сега не липсват предварителни съждения относно ограничения хоризонт на следващото събрание, които времето ще потвърди или опровергае. Но нека, отправяйки поглед напред, отчетем и подчертаем, че 40-то Народно събрание е третото в периода след 1989 г., което успешно завършва пълния си четиригодишен мандат.

По този начин то осигури основната политическа предпоставка за стабилност в страната, позволила ускорен ръст на икономиката и инвестициите, безпрецедентно висока заетост и стотици хиляди нови работни места, нормална атмосфера в обществото, независимо от естествените за едно демократично общество остри протести или трайни недоволства.

Затова нека не предричаме отсега параметрите на следващия парламент, нека му пожелаем успешно да противостои на кризата и да изпълни достойно мисията си в служба на България!

Бих искал да се възползвам от тази възможност, уважаеми колеги, да изразя благодарността си към всички вас – от всички парламентарни групи, за усилията, които положихте, всеки така, както най-добре ги разбира, за да бъде изпълнена задачата пред това Народно събрание. Тя беше преди всичко формулирана в точка първа от декларацията, която приехме в началото на нашия мандат – европейското членство. Днешният прочит на всички точки от тази декларация говори, че частично сме изпълнили своята задача, своя ангажимент. Не всичко ни е било по силите. Очевидно част от неуспеха се дължи и на нашите собствени слабости.

Бих искал също да благодаря на представителите на Министерския съвет, на министър-председателя за това, че той и неговите колеги се стремяха да бъдат отговорни пред парламента така, както те разбират тази отговорност, и така, както Конституцията и законите я изискват. Да си пожелаем в предстоящия период да бъдем на нивото на отговорностите, които имаме пред гражданите на страната в този особено сложен, пълен с изпитания за нас период преди изборите, и нека и след 5 юли останем привързани към общите интереси на обществото, държавата, на нашите съграждани и нека си пожелаем успешна работа в името на България!

Не бих искал да пропусна да благодаря и на служителите и сътрудниците на Народното събрание, всички онези, които работиха с ум и сърце, за да може да бъде изпълнена тази наистина изключително обемна законодателна програма, от които зависи да се осигури приемствеността, така необходима за успешната работа на следващия парламент. Нека изразим нашата благодарност и към тях!

Форма за търсене
Ключова дума
Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

Видео излъчване от Народното събрание

Проект BGFOP001-2.013-0001





    Последни новини