Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Новини
Потребителят ще може да се откаже от сключен договор за потребителски кредит, без да дължи обезщетение или неустойка в срок от 14 календарни дни, предвижда приетият на първо четене проект на Закон за потребителския кредит
13/01/2010

Потребителят ще може да се откаже от сключен договор за потребителски кредит, без да дължи обезщетение или неустойка в срок от 14 календарни дни, предвижда приетият на първо четене проект на Закон за потребителския кредит

13 януари 2010 г.

Народното събрание прие на заседанието си на 13 януари 2010 г. на първо четене проект на Закон за потребителския кредит. Той предвижда в срок от 14 календарни дни потребителят да може да се откаже от сключен договор за потребителски кредит, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причини за отказа. Вносител е Министерският съвет. Целта е защита на потребителите и равноправни условия за получаването на заеми. Законът се отнася за кредитите от 400 лева до 147 хиляди лева. В момента нормативната уредба регламентира потребителските заеми от 400 лева до 40 хиляди лева.

Потребителите, които в 14-дневен срок се откажат от сключения договор, ще връщат на кредитора главницата и лихвата, начислена за периода от датата на усвояване на кредита до датата на възстановяване на главницата. Те трябва да направят това без неоправдано забавяне и не по-късно от 30 календарни дни, считано от изпращането на уведомлението до кредитора за упражняване правото на отказ. По този начин се счита, че правото на отказ предоставя по-голяма възможност на потребителя да обмисли решението си за вземане на потребителски кредит и за по-голяма защита на неговите интереси.

С новия закон се въвежда стандартизирана форма за предоставяне на преддоговорна информация - т. нар. "Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителския кредит". Всички кредитори задължително трябва да предоставят този формуляр преди сключване на договора за кредит. Чрез него потребителите ще могат да сравняват по-лесно предлаганите им условия от кредиторите, включително и в различните държави-членки. Заедно с преддоговорната информация, кредиторите е необходимо да дадат и екземпляр от проекта на договор за потребителски кредит.

Разширяват се и задължителните реквизити, които договорите трябва да съдържат, като например условията за прилагане и промяна на лихвения процент в случаите, в които той не е фиксиран. Договорите трябва да съдържат и предупреждение за последиците за потребителя при просрочие на вноските, клауза за правото на отказ от договора за кредит, срокът и условията за упражняването му. В документа изрично е необходимо да са посочени и извънсъдебните способи за решаване на спора.

За първи път в българското законодателство се въвежда и задължението на кредитора да извършва оценка на кредитоспособността на потребителя. За целта той извършва справка в Централния кредитен регистър или друга база данни, използвана у нас за оценка на кредитоспособността на потребителите. При трансгранично кредитиране финансовите институции от други държави-членки ще имат достъп и ще могат да ползват базата данни, използвана у нас, за оценка на кредитоспособността на кандидатите.

Проектозаконът предвижда разпоредбите за преддоговорната информация, оценката на кредитоспособността на потребителите и разпоредбите по отношение на рекламата да се прилагат и за договорите за кредит, обезпечени с ипотека, договорите за кредит с цел придобиване или запазване правото на собственост върху земя или друг недвижим имот, включително и за сграда, която е построена или предстои да бъде построена.

С новия закон се предоставя и правото на потребителя по всяко време да погаси изцяло или частично задълженията по договора, като кредиторът не може да откаже предсрочното им погасяване. Контролът по прилагането на Закона за потребителския кредит се възлага на Комисията за защита на потребителите. Предвижда се той да влезе в сила от 12 май 2010 г.

Парламентът прие промяна в Гражданско-процесуалния кодекс, чрез която отпада възможността за налагане на запор върху банковите сметки на общините. Предложението е направено от народните представители от ГЕРБ Емил Радев, Искра Фидосова и Александър Ненков.

С предложения законопроект се цели уеднаквяване на режима на принудително изпълнение за държавните учреждения и общините и осигуряване на нормалното функциониране на общините по отношение на дейностите по предоставяне на публични услуги, са записали вносителите в мотивите.

Императивната забрана за принудително изпълнение срещу общините е съществувала до март 2008 г., когато е влязъл в сила новият ГПК, приет през 2007 година. Тогава по отношение на общините забраната е ограничена само до средствата по банковите им сметки, постъпили като субсидия от републиканския бюджет, поясниха вносителите.

Данните от държавните регистри на марките и на географските означения, които се водят и поддържат от Патентното ведомство, ще се публикуват на интернет-страницата на ведомството. Това  предвиждат приети на първо четене промени в Закона за марките и географските означения. Освен това досието, което се поддържа в Патентното ведомство за всяка марка и географско означение, ще се води не само на хартиен, а и на електронен носител.

Предвижда се въвеждането на нови основания за отказ на регистрацията с цел да се предотврати недобросъвестно заявяване на марка от представител или агент на действителния притежател на марката и да се избегне т. нар. кражба на марка.

Народните представители ратифицираха устава на Международната агенция за възобновяема енергия. Агенцията ще подкрепя правителствата при разработката на политики за оползотворяване потенциала на възобновяемите енергийни източници, разработване на изследвания и анализи, ще консултира, провежда обучения, информационни кампании и трансфер на технологии. Първоначалната вноска на страната ни за участие в организацията е около 10 000 щатски долара годишно през първите три години, а от 2011 г. поради увеличаване на броя на държавите, подписали устава, тя ще е 4179 щ.д.

Народното събрание ратифицира и петия допълнителен протокол към Споразумението за Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа. С него се цели повишаване на оперативната съвместимост между бригада "Югоизточна Европа" и НАТО, като се въвежда изрично принципът за работа съгласно стандартизационните документи на Алианса.

Парламентът ратифицира и допълнителния протокол към Конвенцията за защита на лицата при автоматизирана обработка на лични данни, по отношение на надзорните органи и трансграничните информационни потоци.

От досегашния Закон за генетично модифицираните организми отпадат текстовете, които забраняват освобождаването в околната среда и пускането на пазара на генно модифицирани тютюн, лоза, памук, маслодайна роза, пшеница и всички зеленчукови и овощни култури. Това приеха на първо четене депутатите с 89 гласа "за", 36 - "против" при гласуването на изменения на закона.

Законопроектът цели да се постигне пълно съответствие на нашето с европейското законодателство, отбелязаха от трите парламентарни комисии, разглеждали промените.

Форма за търсене
Ключова дума
Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

Видео излъчване от Народното събрание

Избор на председател, заместник–председатели и секретар на Централната избирателна комисия

Избор на подуправител на БНБ - Банков надзор





    Последни новини