Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Новини
Според председателя на българския парламент Михаил Миков структурирането на постоянен регионален форум за икономическо развитие и насърчаване на инвестициите е един от начините за съживяване на интереса към Югоизточна Европа
27/05/2013

Структурирането на постоянен регионален форум за икономическо развитие и насърчаване на инвестициите е един от начините за съживяване на интереса към Югоизточна Европа, заяви председателят на Народното събрание Михаил Миков в Охрид на конференция на председателите на парламенти на държавите-участници в Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа /ПСЮИЕ/.

Централно място в дневния ред на 10-тия юбилеен форум, чийто домакин е Република Македония в качеството й на ротационен председател на ПСЮИЕ, са предизвикателствата на икономическата криза, ролята на националните парламенти и регионалното междупарламентарно сътрудничество. Първото външнополитическо участие на новоизбрания председател на българския парламент съвпада с финализирането на дебата за нов етап в развитието на сътрудничеството в региона, фокусиран върху идеята за създаването на Парламентарна асамблея на страните-участнички в процеса. Конференцията в Охрид обсъжда два основни документа – Съвместно изявление и Финална декларация.

Председателят на Народното събрание Михаил Миков потвърди българската позиция за трансформиране на Регионалния секретариат за парламентарно сътрудничество в Югоизточна Европа в Постоянен секретариат на новата Асамблея и отново заяви готовността на българския парламент да бъде домакин на Секретариата. На форума в Охрид българската делегация успешно защити своята концепция за равнопоставен, консенсусен и гъвкав модел на новата Парламентарна асамблея. По предложение на българската делегация във финалните документи на форума ще намерят място следните принципи от българската позиция – консенсус във вземането на решения, всяка делегация с право на един глас и равно представителство на всички страни-участници.

В изказването си пред участниците в конференцията председателят на Народното събрание подчерта, че намаляването на икономическото значение на Югоизточна Европа е едно от дългосрочните предизвикателства за целия регион, с което всяка една държава от региона трудно може да се справи самостоятелно. По думите му глобалната криза е довела до дълбоки промени в интереса на стратегическите инвеститори, като все по-голям брой от тях насочват вниманието си към разширяващите се пазари на Изток и Латинска Америка и губят интерес за дългосрочни инвестиции в Югоизточна Европа. Според Михаил Миков този факт води и до намаляване на натиска върху местните европейски елити за бързо присъединяване към ЕС за страните от ЮИЕ.

Председателят на българския парламент призова за спешни политики, които  трайно да съживят интереса към региона и предложи  няколко основни подхода в това отношение. Сред възможностите той открои съвместното участие и представителство на световни и регионални инвестиционни форуми, както и обединяване на усилията за представяне на региона пред големите инвеститори. Според Михаил Миков това може да започне например с промоционална кампания на  инвестиционните възможности в Югоизточна Европа, като по-нататък се търсят източници за финансиране на  конкретни инвестиционни регионални проекти. Друга възможност според председателя на Народното събрание е структурирането на постоянен регионален форум за икономическо развитие и насърчаване на инвестициите, насочен към европейските и неевропейските инвеститори.

Председателят на българския парламент обърна специално внимание на Програмата Европа 2020, както и на разработваната в момента аналогична Програма Югоизточна Европа 2020 като друга важна стратегическа рамка за осигуряване на икономически растеж и преодоляване на последствията от икономическата криза. По думите му тези стратегии отразяват новите предизвикателства и политическите и икономическите приоритети, с които страните от Югоизточна Европа трябва да се справят. Те засягат както държавите-членки, така и  държавите-кандидатки за членство в ЕС от нашия регион, посочи Михаил Миков. Той допълни, че стратегическото планиране, финансиране и регионалното сътрудничество ще бъдат подчинени на тази нова политическа програма, като чрез регионални и трансгранични проекти ще се търсят решения за устойчив и приобщаващ растеж. Председателят на Народното събрание бе категоричен, че националните парламенти могат да играят решаваща роля за насърчаване и засилване на сътрудничеството и започване на нови проекти, което ще направи региона по-видим за институциите на ЕС, държавите-членки и международните партньори и инвеститори.

Специално място в изказването си Михаил Миков отдели на значението на енергийната политика на ЕС в разгара на икономическата и финансова криза. Според председателя на българския парламент издигането на ролята на енергетиката за развитието на региона  ще способства за ускоряване на растежа и конкурентноспособността на икономиката и създаването на работни места. Той призова всички национални парламенти да обърнат внимание на този важен тематичен въпрос, следвайки решенията, взети на последното заседание на Европейския съвет, енергийната програма на ЕС и посоките, заложени в Енергийната пътна карта на Европейската комисия.

В заключение председателят на Народното събрание изрази надежда, че заявената  политическа воля за създаване на парламентарна асамблея на ПСЮИЕ ще се превърне в ефективна и работеща нова регионална дискусионна платформа по тези важни теми. Според него предвидената за сформиране Комисия по икономика, инфраструктура и енергетика  трябва да започне да разглежда с приоритетна важност най-наболелите за региона въпроси.

 

Изказване на председателя на 42-рото НС на Република България Михаил Миков пред Десетата конференция на председателите на националните парламенти от ПСЮИЕ

27-28 май 2013 г. Охрид

 

Уважаеми колеги,
Уважаеми дами и господа,

Преди да започна своето изказване, бих искал да благодаря на нашите домакини в лицето на македонското председателство за топлото посрещане и за много добрата организация за провеждането на нашата Десета конференция.

Отражението на глобалната финансова криза показа, че икономическите реалности се развиват по-бързо от политическите.  Трябва да признаем, че увеличаването на взаимната зависимост на икономиките изисква също по-решителен и съгласуван отговор на политическо равнище.

Намаляването на икономическото значение на Югоизточна Европа е едно от дългосрочните предизвикателства за целия регион, с което всяка една държава от региона трудно може да се справи самостоятелно. Глобалната криза доведе до дълбоки промени в интереса на стратегическите инвеститори, като все по-голям брой инвеститори  насочват вниманието си към разширяващите се пазари на Изток и Латинска Америка и губят интерес за  дългосрочни инвестиции в Югоизточна Европа. Този факт води и до намаляване на натиска върху местните европейски елити за бързо присъединяване към ЕС за страните от ЮИЕ. Като се има предвид този контекст, съществува трайна необходимост да се съживи интересът към региона и парламентите са естествените участници в тези стратегически усилия. Въпреки, че това са преди всичко национални задачи, има много възможности за регионални инициативи и стимули, дори и ако те се нуждаят от малко повече време, за да стартират и да осигурят осезаеми ползи за регионалната икономика. Съществуват редица подходи в това отношение - те включват съвместно участие и представителство на световни и регионални инвестиционни форуми, както и обединяване на усилията за представяне на региона пред големите инвеститори. Това може да започне например с промоционална кампания на инвестиционните възможности в Югоизточна Европа, като по-нататък се търсят източници за финансиране на  конкретни инвестиционни регионални проекти. Друга възможност е структурирането на постоянен регионален форум за икономическо развитие и насърчаване на инвестициите, насочен към европейските и неевропейските инвеститори.

Друга важна стратегическа рамка за осигуряване на икономически растеж и преодоляване на последствията от икономическата криза е Програмата Европа 2020, както и разработваната в момента аналогична Програма Югоизточна Европа 2020.  Тези стратегии отразяват новите предизвикателства и политическите и икономическите приоритети, с които страните от Югоизточна Европа трябва да се справят. Те засягат както държавите-членки, така и  държавите-кандидатки за членство в ЕС от нашия регион. Стратегическото планиране, финансиране и регионалното сътрудничество ще бъдат подчинени на тази нова политическа програма, като чрез регионални и трансгранични проекти ще се търсят решения за устойчив и приобщаващ растеж. Националните парламенти могат да играят решаваща роля за насърчаване и засилване на сътрудничеството и започване на нови проекти, което ще направи региона по-видим за институциите на ЕС, държавите-членки и международните партньори и инвеститори.

Икономическата криза е предупредителен сигнал не само в световен аспект, но и в регионален. Тя ни кара да осъзнаем, че ако не променим сътрудничеството на регионална основа, ни очаква отстъпване на заден план не само в световната икономика, но и на терена на Европейската общност.

Утвърждаването на парламентаризма на регионално равнище е част от общоевропейските процеси. Следвайки европейските ценности, заложени в Европа 2020, специфичните аспекти, свързани с предизвикателствата, които икономическата криза ни открива, са очертани в механизма за субсидиарност, чрез който националните парламенти проверяват внимателно дали проектите на законодателните актове са в съответствие с принципа на солидарност.

Подчертавайки значимостта на националните парламенти на страните-членки на ЕС от ЮИЕ в нормотворческия процес на Съюза в спазването на принципите на субсидиарност и солидарност ние ще продължаваме да подпомагаме усилията на останалите държави от региона ни, поели по евроинтеграционния път. Тази възможност е от особена важност за гражданите, които могат да се уверят, че контролът върху действията на институциите при решаването на техните проблеми в рамките на Европейския съюз им е предоставен на още едно, много близко до тях ниво, а именно, укрепвайки регионалното ни сътрудничество и взаимодействие.

Едно от най-големите предизвикателства пред нашите национални парламенти за преодоляване на икономическата и финансовата криза е намирането на онзи солидарен механизъм в сътрудничеството, който ще обедини действията ни в областта на икономическото и социално развитие, за преодоляване на икономическите кризисни моменти в региона. Пактът за стабилност и растеж предоставя правилната рамка за изпълнение на тези стратегии.

Необходимо е да подчертаем и значението на енергийната политика на ЕС в разгара на икономическата и финансова криза. Издигането на ролята на енергетиката за развитието на региона ни ще способства за ускоряване на растежа и конкурентоспособността на икономиката и създаването на работни места.

Бих искал да призова всички национални парламенти да обърнем внимание на този важен тематичен въпрос, следвайки решенията, взети на последното заседание на Европейския съвет, енергийната програма на ЕС и посоките, заложени в Енергийната пътна карта на Европейската комисия.

И тук искам със задоволство да отбележа факта, че скоро парламентите от ПСЮИЕ ще имат една нова регионална дискусионна платформа по всички тези важни теми, чрез заявената от нас политическа воля за създаване на парламентарна асамблея на ПСЮИЕ. Една от комисиите, които ние предвиждаме да сформираме, е Комисията по икономика, инфраструктура и енергетика, която трябва да започне да разглежда с приоритетна важност въпросите, повдигнати на днешната ни конференция.

Позицията на Народното събрание е, че нашето парламентарно взаимодействие следва да се фокусира върху конкретни теми и проблеми, като тези за осигуряване на икономически растеж за държавите от региона, увеличаване на енергийната ефективност, справяне с последиците от изменението на климата и останалите предизвикателства. В тази връзка българският парламент е предложил и модел на Секретариат на новата парламентарна асамблея, който да осигурява необходимата логистична подкрепа, като същевременно бъде достатъчно гъвкав, за да създава възможности за привличане на експертиза ad hoc, която да подпомага дейността на органите на създаваната от нас интерпарламентарна структура.

Уважаеми колеги,

За да се справим с предизвикателствата на икономическата криза, и за да могат държавите от региона да разширяват условията за устойчив икономически растеж и създаване на работни места е необходимо да обвържем бъдещото институционализиране на парламентарното ни сътрудничество с начертаване на конкретни мерки, с обсъждането на които да стартира работата на новата ни интерпарламентарна структура.

Същевременно ние сме длъжни да изберем най-разумната и ефективна институционална рамка  за участие на нашите парламенти в бъдещата интерпарламентарна асамблея на ПСЮИЕ, така че вложените ресурси да дадат максимален резултат. Надявам се, че чрез този прагматичен и отговорен подход ние, парламентаристите от Югоизточна Европа, ще покажем на гражданите от региона, че с обединени усилия можем да решим конкретни техни проблеми и да насърчим гражданското участие в името на по-нататъшно развитие на нашите икономически контакти, търговски връзки, научен и културен обмен.

Народното събрание на Република България ще продължи да бъде активен участник в тези процеси, подкрепяйки развитието на регионалното взаимодействие на всички нива, така както го е правило в последните 15 години.  Време е да бъдем дръзки и амбициозни в укрепването на механизмите за парламентарно сътрудничество, за да претворим автентичния глас на региона ни в зона на мир, сигурност, стабилност, солидарност и добросъседско сътрудничество в интерес на гражданите, народите и държавите, както и на Европа като цяло.

Благодаря за вниманието!

Форма за търсене
Ключова дума
Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

Видео излъчване от Народното събрание

Проект BGFOP001-2.013-0001





    Последни новини