Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Новини
Председателят на Народното събрание Михаил Миков откри изложбата „Конституциите на България – 1879, 1947, 1971, 1991”, в която за първи път на едно място са представени оригиналите на четирите основни закона на България
10/04/2014

Председателят на Народното събрание Михаил Миков откри на 10 април 2014 г. изложбата „Конституциите на България – 1879, 1947, 1971, 1991”, в която за първи път на едно място са представени оригиналите на четирите конституции на България от 1879, 1947, 1971 и 1991 г. Експозицията, подготвена от Държавна агенция „Архиви”, е посветена на 135-годишнината от приемането на Търновската конституция на 16 април 1879 г. Тя беше представена от председателя на Държавна агенция „Архиви” Иван Комитски.

Председателят на Народното събрание подчерта, че през последните 135 години на непрекъсната държавност България винаги се е опирала на Конституцията, въпреки превратностите на времето и политическите настроения. Изложбата е плод на съвместните усилия на Държавния архив и на Народното събрание, където се съхраняват различните експонати, уточни Михаил Миков.

Четири са българските конституции, но две от тях – тези от 1947 и от 1971 г. за първи път се експонират пред публика, отбеляза на откриването председателят на парламента Михаил Миков. Характерното за Конституцията, приета през 1971 г., е липсата на подписи под нея, заради приемането й с референдум, посочи той.

Председателят на Държавна агенция „Архиви” Иван Комитски отбеляза, че изложбата представя изключително ценни документи, които дават възможност за непосредствен досег с българската нова история. Всяка от четирите конституции на България бележи някакво изключително важно събитие, което преобръща обществено-политическия живот, подчерта той. За Търновската конституция това е възстановяването на българската държава, за Конституцията от 1947 г. – създаването на нов световен ред след Втората световна война и преминаването от монархия в република, за основния закон от 1971 г. -  идеологизация на цялостния обществен живот, а за тази от 1991 г. – демократичните промени в страната, уточни той. В този сбит вид ние виждаме историята на българската държавност, добави Иван Комитски.

Изложбата включва и двете изменения на Търновската конституция – Конституция на Княжество България, приета от IV-то ВНС през 1893 г. и Конституция на Царство България, приета от V-то ВНС през 1911 г., както и четирите изменения и допълнения на Конституция на Република България от 1991 г., направени съответно през 2003, 2005, 2006 и 2007 г. Експозицията е обогатена със снимки и документи, илюстриращи работата по изработването и приемането на чеитрите основни закона на България.

Търновската конституция установява демократични начала на обществено-политическия живот, устояли на всички изпитания на времето от тогава и еднакво валидни и необходими днес. Сред тях са народно представителство при всеобщо избирателно право, политически плурализъм и свобода на сдружаването, разделение на властите, парламентарен контрол и министерска отговорност, децентрализация в общинското управление и свобода на печата, мисълта и словото.

С измененията на Търновската конституция, приети на 17 май 1893 г. от IV-то ВНС, се създават две нови министерства и се разширяват правата на княза в някои сфери на управлението. Най-важната промяна гласи, че ако князът, който по избор е встъпил на българския престол, и неговият първи престолонаследник принадлежат към някое друго християнско вероизповедание, могат да запазят това вероизповедание. С Конституцията на Княжество България приета през 1893 г. е намален броят на народните представители, а мандатът на парламента е увеличен от три на пет години. Направените промени значително стабилизират страната в политическо отношение.

С промените в основния закон, приети на 9 юли 1911 г. от V-то ВНС, е издадена и т.нар. Конституция на Царство България или „Сребърната конституция”, наричана така поради това, че нейната корица е от ковано сребро с позлата. Измененията са насочени към разширяване правата на правителството и на държавния глава, който официално получава титлата „цар на българите” като израз на стремежа към национално единение. Създават се и четири нови министерства. В чл. 17 се дава право на царя и правителството да водят преговори, включително и тайни преговори с други държави, които са от национално значение. С това се дава възможност за тайни преговори с балканските държави, които са част от подготовката на България за Балканската война.

Според Конституцията, приета на 6 декември 1947 г. от VІ-то ВНС, цялата власт произтича от народа и принадлежи на народа. Върховен орган на държавната власт е еднокамарно Народно събрание, което осъществява народния суверенитет, може да изменя Конституцията и е единственият законодателен орган, който има право да променя структурата на правителството, да го назначава и да контролира неговата работа.

Конституцията на Народна република България е приета на 16 май 1971 г. с референдум и е утвърдена с тържествено заседание на Народното събрание на 18 май 1971 г. Тя въвежда идеологизация на цялостния обществен живот и има характер повече на политическа програма, отколкото на основен закон. Принципът за разделение на властите е напълно ликвидиран с текстове, гарантиращи управляващата роля на Българската комунистическа партия.

На 12 юли 1991 г. VІІ-то ВНС приема Конституция на Република България. В съвременната българска Конституция са определени държавното устройство, принципите на организация и дейност на държавните органи, основните права, свободи и задължения на гражданите. Тя постановява, че България е република с парламентарно управление, демократична, социална и правова държава, в която цялата власт произтича от народа и е установен принципът за разделение на властите.

Българската Конституция определя Народното събрание да изпълнява най-важната от всички функции по осъществяването на държавната власт – законодателната дейност. Законите и решенията на парламента са задължителни за всички държавни органи, организациите и гражданите. Водещите начала в съвременната българска Конституция са основни ценности в законотворческия процес на Народното събрание. Сред тях се открояват - върховенството на правата, достойнството и сигурността на личността и дългът да бъде пазено националното и държавното единство на България; съчетаването на независимостта на властите, иниституциите с градивното взаимодействие между тях, гарантирани чрез парламентарния контрол и отчетност.

Конституцията е сигурната основа за европейското бъдеще и успешното развитие на България в интерес на цялото общество и на всеки български гражданин.

Гости на представянето на изложбата „Конституциите на България – 1879, 1947, 1971, 1991” бяха народни представители, историци, журналисти и ученици от Природо-математическата гимназия „Св. Климент Охридски” град Монтана.

Събитието е част от поредицата инициативи, с които под патронажа на председателя на парламента се отбелязват „135 години съвременна българска държава“.

Форма за търсене
Ключова дума
Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

Видео излъчване от Народното събрание

Проект BGFOP001-2.013-0001





    Последни новини