Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Новини
Изпитанията пред Търновската конституция по време на нейната 68-годишна история проследи академик Георги Марков в доклада си от тридневната научна конференция на тема „135 години български парламентаризъм” във Велико Търново
14/04/2014

Изпитанията пред Търновската конституция по време на нейната 68-годишна история проследи академик Георги Марков. Видният български учен представи основния доклад през втория ден от тридневната научна конференция на тема „135 години български парламентаризъм”. Форумът се проведе в сградата на Учредителното събрание във Велико Търново.

„От теорията до практиката и от хартията до живота разстоянието е колкото от добрите пожелания до суровата действителност. И най-задълбочено обмисленият и примерен текст не винаги намира своето правилно и уместно приложение“, зави в изказването си академик Марков. Според него въпросът е дали теорията не отговаря на практиката или практиката я опровергава. Постиженията на законодателите по думите му понякога се разминават с очакваните резултати. Историята, заяви академик Марков, е търпелива свидетелка на събития, които не са предвидени и от най-сполучливите закони, та дори и от основния закон на една държава.

Затова, когато се гордеем с либералната Конституция от 1879 г., трябва да се връщаме към епохата на нейното създаване и към препятствията и изпитанията, през които тя е преминала, отбеляза академик Георги Марков.

Проф. д-р Радослав Мишев говори за Търновската конситуция в контекста на европейската конституционна система в края на 19-ти век. В изказването си той посочи, че към времето на създаването й в Европа функционират пет форми на държавно управление: парламентарна монархия – Великобритания и Белгия, конституционна монархия – Германският райх, Италианското кралство, Австро – Унгария и др., република – Франция, абсолютна монархия – Руската империя, теократична монархия – Ватикана и Османската империя. Доминиращата тенденция обаче е на конституционните монархии, заяви проф. Мишев и в този смисъл според него Търновската конституция може спокойно да бъде причислена към този тип държавно устройство. Търновската конституция е възможно най-доброто за България в тази епоха и тя съответства на тогавашното развитие на европейските конституционни монархии, отбеляза още в доклада си проф. Радослав Мишев. Тя обаче застина в рамките на постиженията в края на 19-ти и началото на 20-ти век и българското общество, изтъкна професорът, поради редица грешки, не съумя да я адаптира към новите условия на Първата световна война. Напротив – стигна се до нейното пренебрегване и в последна сметка – отпадане след Втората световна война, посочи в заключение проф. Мишев.

Докладът на проф. Милко Палангурски от Великотърнорския университет бе посветен на състава на Учредителното народно събрание. Доц. Николай Проданов запозна участниците и гостите със задължителната военна служба във времето на действието на Търновската конституция. „Търновската конституция и конституционният въпрос в България 1946 – 1947 г.“ бе темата на доклада на доц. Лора Дончева.

Тридневната научна конференция „135 години български парламентаризъм” се провежда по повод 135-та годишнина от приемането на Търновската конституция. Форумът във Велико Търново беше организиран от Народното събрание съвместно с Юридическия и Историческия факултети на Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”, и Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”.

Форма за търсене
Ключова дума
Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

Видео излъчване от Народното събрание





    Последни новини