Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Новини
В обръщение към българския народ 44-ото Народно събрание декларира, че ще работи, за да оправдае народното доверие и ще вложи сили за разработване на политики и качествени закони в интерес на народа и просперитета на страната
16/04/2019
Днес ние декларираме, че в трудното и динамично време, в което живеем, изпълнено с рискове и заплахи, ще работим, за да оправдаем народното доверие и ще вложим сили за разработване на политики и качествени закони в интерес на народа и просперитета на страната! Това пише в обръщението на 44-ото Народно събрание към българския народ по повод 140-ата годишнина от Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция. Документът беше приет единодушно с 211 гласа „за“ от народните представители на тържествена сесия на Народното събрание във Велико Търново.


Ние, народните избраници, като представители на българския народ, съзнаваме нашия дълг да продължаваме най-добрите традиции, завещани от творците на Търновската конституция, пише в обръщението. В него се заявява, че бащите учредители са оставили солидно наследство, което през изминалите години е надграждано, но и пропилявано; ценено, но и пренебрегвано. Особено важен е техният пример за поставяне на националния над партийния интерес в съдбовни за страната моменти, се посочва в документа.

Честването на 140-ата годишнина от Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция е подходящ повод да се обърнем към историята като извор на идеи, мъдрост и поуки, отбелязват народните представители. Неопровержими са историческите свидетелства, които показват, че когато политиците се чувстват част от народа, когато всички сме били единни и обединени от общ национален идеал, поставяли сме си ясни цели и сме разчитали на собствените си сили, сме постигали значителни успехи, се посочва в документа.



ОБРЪЩЕНИЕ


на 44-ото Народно събрание към българския народ по повод 140-ата годишнина от Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция

Уважаеми сънародници,

Уважаеми граждани на Република България!

Днес в старопрестолния град на тържествена сесия 44-ото Народно събрание отдава почит и признание на делото на нашите предци, които преди 140 години на Учредителното събрание положиха подписите си под Търновската конституция. С този акт 211 народни представители съградиха фундамента за развитието и просперитета на Третата българска държава.

Сред бащите учредители са видни възрожденци, книжовници, борци за свобода и църковна независимост и строители на съвременна България. С вижданията си за устройство на възстановената държава т. нар. консерватори Константин Стоилов, Димитър Греков, Тодор Икономов, Марко Балабанов и определените за либерали Петко Славейков, Петко Каравелов, Стефан Стамболов, Драган Цанков слагат началото на политическия дебат – емоционален и ожесточен, но и ползотворен и градивен.

Носители на възрожденския дух, независимо от различията във визията за устройството на държавата, народните представители са обединени в стремежа си да постигнат една свята и жадувана цел – да съградят модерна, независима и просперираща България.

Те проявяват политическа воля и приемат не както предвижда Берлинският договор „органически устав“, а конституция, за да е ясно, че българското Княжество е свободно. В основния закон вписват държавния герб, държавния печат и българския трикольор като израз на самочувствие и стремеж да градят равноправна с другите държава.

Всички ние им дължим дълбока признателност за това, че гласуват Конституция, която отговаря на интересите на българския народ. Тя, като една от най-демократичните за времето си конституции, осигурява условия за развитието и възхода на България и гарантира основни права и свободи за гражданите; категорично забранява робството и съществуването на съсловия; прокламира свобода на личността, задължително и безплатно основно образование, свобода на словото, печата, събранията и сдруженията, неприкосновена частна собственост и всеобщо избирателно право за навършилите 21 години избиратели.

Приетият в Търново основен закон регламентира държавното устройство и приема традиционното разделение на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна. Залегналите в него принципи и ценности, неговият дух на демократичност и равноправие са живи и днес, като неотменна част и от съвременната българска Конституция.

Депутатите от Учредителното събрание с чест и достойнство изпълняват своята историческа мисия и полагат устоите на българската държавност. С делата си те доказват, че са възрожденци, но и държавници. Благодарение и на тяхната дейност България получава възможност да се върне на картата на Европа като част от модерния, демократичен и цивилизован свят.

Търновската конституция е основен закон на Третото българско царство повече от 68 години. Търновската конституция – за времето на нейното действие – се превръща в идеал за политическо и конституционно устройство на българската държава. Заложените в нея свободи на българските граждани са накърнявани и отменяни, но са просъществували не само на книга, а и като дух сред свободолюбивото българско гражданство. Политическите борби за възстановяване на Конституцията бележат едни от най-кризисните моменти на българския политически живот, довели до тежки изпитания за народа и национални катастрофи.

Отмяната на основни конституционни принципи, какъвто е този за разделението на властите, е последвано от установяване на еднолични режими на управление. Неслучайно годините на национално развитие и възход се свързват с времето, когато Конституцията действа в своя пълен обем.

За наша гордост и национално достойнство българският народ сам, без чужда помощ и по своя воля осъществява Съединението на Княжество България с Източна Румелия и провъзгласява Независимостта на България, която за кратко време се превръща в една от най-силните и проспериращи държави на Балканите. Днес България е демократична държава, неразделна част от европейското и евроатлантическото семейство.

Ние, народните избраници, като представители на българския народ, съзнаваме нашия дълг да продължаваме най-добрите традиции, завещани от творците на Търновската конституция. Бащите учредители ни оставиха солидно наследство, което през изминалите години е надграждано, но и пропилявано; ценено, но и пренебрегвано. Особено важен е техният пример за поставяне на националния над партийния интерес в съдбовни за страната моменти.

В тези случаи партийните знамена са свивани, потискано е противопоставянето за сметка на съгласието в името на общественото благо.

Честването на 140-ата годишнина от Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция е подходящ повод да се обърнем към историята като извор на идеи, мъдрост и поуки. Неопровержими са историческите свидетелства, които показват, че когато политиците се чувстват част от народа, когато всички сме били единни и обединени от общ национален идеал, поставяли сме си ясни цели и сме разчитали на собствените си сили, сме постигали значителни успехи.
 
Днес ние декларираме, че в трудното и динамично време, в което живеем, изпълнено с рискове и заплахи, ще работим, за да оправдаем народното доверие и ще вложим сили за разработване на политики и качествени закони в интерес на народа и просперитета на страната!

Ние помним думите на председателя на Учредителното събрание екзарх Антим Първи: „Слава Богу, свършихме делото, за което бяхме повикани… Можем да кажем: направихме закони от Народа за Народа“.

Поклон пред историческото дело на учредителите! 
Форма за търсене
Ключова дума
Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

Видео излъчване от Народното събрание

Проект BGFOP001-2.013-0001





    Последни новини