Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Новини
Слово на президента на Република Словакия Иван Гашпарович в Народното събрание
24/11/2005
Слово на президента на Република Словакия Иван Гашпарович в Народното събрание

Уважаеми господин президент, уважаеми председателю на парламента, Ваши превъзходителства, госпожи и господа депутати! За мен наистина е голяма чест и същевременно радост, че ме поканихте вие, избраниците на българския народ, и ми дадохте възможност да говоря пред вас. Ценя високо тази възможност, защото и аз няколко години бях председател на Словашкия парламент и затова мога да оценя и да уважавам работата на депутатите.

Не мога да започна словото си по друг начин, освен с усещането, че от първия момент на своето пребиваване в България се чувствам наистина между истински приятели. Използвам тази възможност, за да ви благодаря за сърдечното посрещане, което ми се оказва във вашата страна. Чувствам разбиране и приятелско отношение. Смятам това за символ и потвърждение на двустранния интерес на нашите страни по-нататък да изграждат сътрудничеството и да укрепват съзнанието за близост.

В нашите отношения можем да се гордеем с това, че съществуват исторически свидетелства за взаимните отношения между словаците и българите от зората на нашите национални истории. В началото заедно черпехме сили от словото и вярата, които ни донесоха Солунските братя Кирил и Методий. Идеята за славянска взаимност, чиито основи положиха със своята дейност тези славянски апостоли, беше съществена опора и вдъхновение в тежките времена на робството и в процеса на национално възраждане, на културна и политическа еманципация на българите и словаците.

Олицетворение на взаимните културни контакти в словашката страна през този период са били Ян Колар, Павел Йзоеф Шафарик, по-късно поетите и писателите от щуровското поколение, но също така Самуел Ярослав Захей – педагог, публицист, преводач и софийски търговец. Този инициатор на словашкия културен и обществен живот в България на границата на ХІХ и ХХ век припомня факта, че много словаци са намерили своята родина във вашата страна. Също така и много българи намират своя нова родина в Словакия още преди повече от 100 години.

Най-напред при нас идват преди всичко необразовани, но работни хора, които обаче в относително кратко време са успели да се наложат и да достигнат общо признание. По-късно много от техните потомци се прославят като специалисти в науката, културата или спорта. От всички бих споменал поне една от най-известните словашки актриси Божидара Турзонова, футболистът, лекарят Божин Ласков, когото лично познавах, който представяше както България, така и бивша Чехословакия.

Уважаеми дами и господа депутати, знам, че европейската интеграция е тема, с която вашата страна в момента интензивно живее. Със сигурност и вие, депутатите от парламента, през тези дни посвещавате много време и дебати именно на подготовката за приемането на европейските закони. Затова ми позволете да се спра и на тази тема.

В живата си памет имам еуфория, чувство за гордост и изключителни моменти, които преживявахме в Словакия, когато влизахме в Европейския съюз. Спомням си обаче и въпросите, които си поставяха нашите граждани. Това бяха и страхове от това членство - дали членството ни в Европейския съюз ще изпълни очакванията, какви промени в живота ще донесе, дали ще успеят да се адаптират към новите условия.

Макар че от 1 май миналата година не е изминало дълго време имаме възможност за определена рефлексия. За обективността смятам неизбежно споменаването както на изгодите, така на неизгодите от членството в Европейския съюз. Изгода например е това, че новата страна-членка става и получател на средства от финансовия бюджет на Европейския съюз, което дава възможност да се оживят някои региони и клонове на икономиката. Същевременно валутата се превръща в стабилна, изгледите за стопански растеж са по-сигурни и ясни.

Като първи успех в Словакия смятам, че се отваря за инвестиции. Предприемачите са разбрали политическия и икономическия стабилитет на Словакия и са дошли да инвестират.

До изграждането на автомобилен завод Словакия ще бъде най-големият производител на автомобили в света, ако става въпрос на брой население. В Словакия фабрики като “Фолксваген”, “Ситроен”, “Пежо”, “Киа” са предприятия, които дават работа на огромно количество граждани. Това са изгодите.

Разбира се, тези инвестиции не са безплатно. Всеки предприемач, който идва в такава страна, иска и определени стимули. Днес мога да кажа, че Словакия е в такава позиция, когато може и да откаже инвестиции. Днес ние самите можем да инвестираме в чужбина и това е голямото поле за нашето сътрудничество в бъдеще. Имаме и общи инвестиции. Доверието, което спечелихме от инвеститорите, ще увеличи ръста на инвестициите. Проблем е, че тези изгоди се проявяват много по-късно, отколкото неизгодите. Тук могат да се споменат финансовият натиск на конкуренцията, която безмилостно ликвидира домашните производители и търговци. В наши условия това се проявява най-вече в търговията на дребно, където много магазини се ликвидират и евтините стоки, които идват, заплашват домашната селскостопанска продукция. Трябва да се спомене, че това създава натиск и за увеличаване на конкурентоспособността, което, без съмнение, ще допринесе за повишаване на качеството на производството. Но има нужда от трансформиране на много предприятия. Ако има недостатък на финансови средства те ще фалират.

От неизгодния ни опит можем да споменем и някои непопулярни мерки от центъра на Европейския съюз. Например Словакия не успя да защити своята ядрена електроцентрала “Яславски Бохунице” и трябва да я спре по-рано, отколкото се предполагаше първоначално. Това ще доведе до увеличаване на цените на електроенергията и търсене на енергийни източници другаде, например в чужбина. Макар че още днес в Европейския съюз се говори за това, че енергетиката ще зависи и ще се изгражда именно въз основа на ядрената енергетика, а ние започваме ликвидацията на ядрената електроцентрала. Това ви чака и вас. Съветвам ви да се възползвате от нашия опит. Трябва да реализирате своите реформи, но ги извършвайте в собствен интерес, а не под натиск от Брюксел или някоя друга страна-членка.

Въпреки споменатите негативи при влизането в Европейския съюз си позволявам да констатирам, че европейската интеграция наистина е един уникален проект – уникален със своя мащаб и амбициозност. Мисля, че никой сериозно не мисли за това, че това е успешен проект, който достатъчно е доказал своята жизнеспособност и е успял да докаже съвместните действия като разумни, като алтернатива на разделението и конфронтацията, конфликтите на нашия континент.

Във връзка с това бих искал да кажа, че европейската интеграция не може да се смята за приключен процес. Поне ние в Словакия няма да смятаме петата най-обширна вълна за пълна без напълното присъединяване на България и Румъния. И разбира се, по-късно на Хърватия и другите страни.

Искам да ви уверя от тази трибуна, че влизането на България в Европейския съюз има нашите симпатии, което вашите колеги – словашките депутати еднозначно изразиха чрез гласуването си за влизането на България в Европейския съюз.

Такава позиция се опира на широка подкрепа в словашката общественост. Според проучванията на общественото мнение тя е една от най-големите в рамките на Европейския съюз. Естествено е, че обединяването на Европа не само по отношение на мащабите не може да мине без тежести и проблеми. Говори се за криза в интеграцията, което засилва позицията на евроскептиците. Осъзнаваме, че реформата ще означава също така и нови неизгоди за много от нейните членове, например за финансовите средства. Всеки нов член обаче трябва да се подготви, че от първоначалния чист приемник на финансова помощ става човек, който помага. Може би затова знаците на кризата водят Евросъюза към известна умора от разширяването. Спадането на първоначалния ентусиазъм поставя пред нас и бъдещите членове на съюза нови въпроси и предизвикателства – как да бъде постигната евроинтеграция без нейните граждани. Как да се достигне дотам, че да бъде по-демократична и същевременно по-действена и по-ефективна, справедливостта да се уважава, да се уважават и интересите на регионите и националните интереси. Лесни отговори на тези въпроси не съществуват. Не трябва обаче да се подчиняване на скептицизма и да губим мотивацията си. И ние – новите членки, трябва да се включим в решаването по оптимален начин. Убеден съм, че европейският проект си струва усилията.

Уважаеми дами и господа депутати, по време на едногодишното членство на Словакия в Европейския съюз се потвърди, че когато сме взискателни към себе си - по време на подготовката си на членството се държахме като страна-член, най-много получават подготвените и активните. Инвестирахме много усилия и енергия да си подготвим конституциите, координационните механизми и преди всичко способните хора, които трябваше да осигурят конвертируемост и конкурентоспособност на държавата в рамките на общността. Нашият път в Европейския съюз беше облекчен от факта, че се достигна - и това е ценно в политиката – до политически и обществен консенсус, който облекчи присъединяването, реалностите като икономическата стабилност, доверие в институциите и правната система, координирани с европейското законодателство, конкурентоспособността, социалноотговорно стопанство, отнасящо се към общността.

Вашата държава през април завърши една голяма част от интеграционния процес. Същевременно обаче навлезе в нов етап, който е не по-малко важен, а може би по-труден и по-отговорен, защото през него трябва сложното съдържание на преговорите да се реализира в живота.

Тук искам да изкажа своята признателност за всичко, което сте направили по пътя към европейската си интеграция.

Знам, че съзнавате, че достигането на тази цел на 1 януари 2007 г. изисква повече усилия. Затова искам да ви подкрепя, да ви дам импулс, за да завършите подготовката си за пълноправно членство. Ключът към вратите на Европейския съюз е във вашите ръце. Отваря се единствен шанс. Искрено желая на вас и на вашата страна рационалното му използване.

За всичко това, което можем да спечелим от членството си, какво можем да загубим, не може да се каже в такова кратко слово.

В разговора с вашия председател преди да дойда в заседателната зала говорихме вече тези неща и му казах колко съм благодарен, че мога да говоря пред вас и колко бих се радвал, ако бих могъл да комуникирам с вас и да чуя вашите забележки, вашите възгледи. За съжаление времето няма да ни позволи. Затова още веднъж ми позволете да благодаря за възможността да се срещна с вас, за вашето внимание и да ви пожелая много успехи във вашата работа и най-вече, което е важно, задоволството на вашите избиратели.
Форма за търсене
Ключова дума
Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

Видео излъчване от Народното събрание





    Последни новини